『Five brothers one love』Boyxboy

-10-

Тейонг извади поредния сборник, в който имаше много задачи по история, които Джехьон с лекота успяваше да ги реши.

-Ти си невероятен, Джехьон! Успя да решиш три сборника със задачи за различни периода от историята. Единствения друг човек, който познавам и може да ги реши е най-добрият ми приятел Дойонг. Той също е много добър в историята, както и в останалите предмети.-Тейонг стана от мястото си и се разтегна.-Може някой път да ме замества.

-Не го искам.-лилавокосия скръсти сърдито ръце и се нацупи.

Русокосия забеляза това и се засмя. Другото момче беше толкова сладко в момента. Той се наведе надолу, за да може да стигне седналото момче и разроши косата му,с което успя лесно да го засрами и да го накара да се изчерви.

-Изглеждаш сладко така.-подчерта той, а Джехьон стана още по-червен.

-Н-не ти ли е неудобно да казваш такива неща на ученика си?-попита го лилавокоското, като заби погледа си надолу, гледайки пода.

-Не, трябва ли?-попита объркано Тейонг и тръгна към мястото, на което си беше оставил нещата.

-Н-не,просто аз...

-Момчета, библиотеката днес ще затвори по-рано заради внезапната заповед на директора.-съобщи им библиотекарката, а двете момчета кимнаха.

Тейонг започна да си прибира нещата, а Джехьон го наблюдаваше тъжно отстрани. Не разбираше защо русокосия се държеше мило с него и дори пазеше тайната му от всички, и особено от братята му. Това го объркваше толкова много, но и го караше да чувства нещо странно. Чувстваше се все по-близък до този зубър с всеки следващ урок.

Той започна да огледа лицето на другия, минавайки внимателно през тъмните му кафеви очи, стигайки накрая до пухкавите му розови, леко червеникави, устни. Несъзнателното той облиза свойте собствени устни, след  което ги захапа леко, усещайки напиращото в себе си желание да усети тези на учителя си.

-Джехьон, хайде.-обади се Те и преметна раницата си през рамото. Погледна към другото момче, очаквайки другия да започне да се оправя.-Ехо, Джехьон? Хайде.

Лилавокосото момче премигна няколкото пъти, продължавайки да го гледа в лицето, след което започна да се изчервява, щом осъзна какво правеше. Наведе надолу погледа си и по най-бързия начин прибра свойте неща. Щом вече беше готов, той се изправи и с бърза крачка тръгна към изхода на стаята следван от Тейонг, който си гледаше телефона, проверявайки съобщенията от малкото си братче.