³⁰

1.3K 100 3
                                    

16:30

- Дали Куки е в междучасие?

- Не знам. Звънни му и ще разбереш.

- Ами ако е в час. Ще го притесня.

- Няма.

- Сигурен.

- Колко пъти съм звънял на Джимин и той винаги ми вдигаше.

- Добре.

Таетае❤

Вдигни           Затвори

Вдигни.

- Хей Тае.

- Нали не си в час?

- Не, но след малко почвам. Какво има? 

- Исках да те чуя как си?

Куки се усмихна и леко се изчерви.

- Добре съм. Ами ти?

- Щом ти си добре.

- Искаш да стана домат пред всички в училище ли? - засмя се.

- Леле, зачерви ли се. Сладурчето ми. Охх как искам да си те гушкам.

- Таее..

- Добре, добре. Спирам.

- Благодаря ти.

- Да дойда ли да те взема след училище?

- Не, мисля да се прибера до вкъщи.

- Оки, ще ми пишеш, нали?

- Разбира се.

- Оки, до скоро, зайо.

- До скоро ТаеТае.

- Обичам те.

Куки се усмихна.

- И аз теб.

Таехьонг силно се зарадваи разговора приключи.

. . .

- Е, как е той?

- Супер. Но за жалост няма да го взема от училище.

- Защо?

- Каза, че иска да се прибере до тях. Пък и вече седмица спи в нас.

- Аха.

- Но най-важното. - Тае се усмихна да уши.

- Какво?

- Каза ми, че ме обича. - усмивката не можа да слезе от лицето му.

- Да, само защото ти му го каза пръв.

- Не е вярно.

- Хмм, добре.

- Той ме обича.

- Щом казваш.

- Юнги! - Тае удари момчето по рамото.

- Ауч.

- Заслужи си го. - изплези му се.

- Ще взема сметката и да вървим към нас.

- Добре.

𝙼𝚈 𝙳𝙰𝙳𝙳𝚈Donde viven las historias. Descúbrelo ahora