Гл. Т. Анджела
Седя в бара. Замислена. Защо ми трябваше да ставам обратна? О да знам защо. Заради него. Мъжете са толкова мръсни, толкова отвратителни. Не заслужават женското внимание. Само някой жени го разбират. Един мъж мисли само за себе си. Една жена мисли за всички. Но не всяка жена го осъзнава. Той ме счупи. Той не ме заслужава... Всъщност, никой не ме заслужава. Заслужава ме някоя.
- Виж, Анджела, не мога да продължавам така. Ти не си моя тип. Ти си уличница. С колко хара преди мен си спала?
- Но, скъпи, има ли значение, след като сега спя само с теб?
- Ти си като другите жени- долна, лъжлива змия. Ти си отвратителна. Оттук нататък слагай мръсните си ръце върху тялото на някой друг, но мен не ме докосвай! А устата ти, о устата ти... Тя може би ще ми липсва, но ти не. Хайде. Какво ще се разплачеш ли Анджи? Хм? Ооо... Вече няма около какво да увиваш сцепения си език и мръсната ти, отровна уста така ли? Ами черната ти коса? Този дълъг екстейшън? Вече няма кой да го дърпа познах ли?
- Никълъс, махай се!
- И ме гониш?! Брей! Защо ли. Да не би...
- НИКЪЛЪС- започнах да крещя през сълзи- АЗ ТЕ ОБИЧАХ ПЕДЕРАСТ ТАКЪВ. МАХНИ СЕ ПРЕДИ ДА СЪМ ИЗКОРМИЛА СЪРЦЕТО ТИ. ЗАРАДИ НЕГО МЕ ЗАРЯЗА НАЛИ? ИЗЛИЗАЙ И ПОВЕЧЕ НИКОГА НЕ СЕ ВРЪЩАЙ В ТАЗИ КЪЩА!
Само при спомена от тази случка ме боли. Заради нея вече ме харесвам мъже. Търся си еднодневки в барчетата. Наемам проститутки, спя с курвите от стриптийз бара. Защо нямам гадже ли? За да си имаш гадже първо ти трябва приятелка. Приятелка, която аз нямам. Всички те ме изоставиха, след като обърнах резбата. Не искат да дружат с обратни ли? Ха. Преживях ги. Или пък не съвсем. Е, не ми липсват.
- Сервитьор, може ли още една чашка?
- След малко идва госпожо.
Вътрешно се сривах. След като със Никълъс скъсахме аз се промених както вътрешно, така и външно. Започнах да нося повече черно и по-разголени дрехи. Започнах да работя като сервитьорка в един западнал бар. Постригах се късо и черната ми коса някак изгуби живота си. А очите ми... Ооо, очите ми се изпълниха със злоба и са по-зелени от всякога. Междувременно започнах да пия, да пуша и спрях да се храня толкова често. И естествено свалих няколко кила. Да не повярваш. Сега приличам на скелет. Сутрините работех в кафенето, а вечерите излизах по баровете и се натисках с пияните мацки. Липсва ми стария ми живот, но не бих се върнала там. Не отново. Някой ден аз щях да си намеря постоянна партньорка. Може би просто не съм достатъчно навътре все още. Но ще си намеря такава.
-Алкохолът ви, госпожо.
- Благодаря. Заповядайте.
Наблюдавах как момичетата се кълчат около пилоните. Скоро една от тях щеше да е моята следваща жертва за през нощта.
____
475 думи
