Г. Т. Стела
Прибрах се към десет и половина вечерта от работа. Нямах време да се преобличам, затова просто си взех дрехите и наметнах едно палто над костюма, за да изглеждам поне малко прилично. Естествено, то не беше достатъчно дълго, за да покрие абсолютно всичко, но вършеше работа. Прибрах се бегом, което беше малко трудно заради високите токчета. На няколко пъти стъпах накриво и май леко изкълчих крака си. Това щях да го разбера в последствие.
Затръшнах вратата на малкия ми апартамент, завъртях ключа и се свлякох на земята. Всъщност работата беше по-изморителна отколкото очаквах. Чух как чантата ми тропна на земята до мен. Понечих да сваля токчетата. Оказа се по-трудно от слагането. Бях ги затегнала, за да не паднат докато танцувам и сега трябваше да използвам две ръце. След като ги свалих просто ги хвърлих в коридора. " Най-накрая, свобода" - си казах. Огледах краката си. Имах малка раничка на глезена на десния крак. Ще запомня следващия път да не ги затягам толкова.
Понечих да се изправя, но едва се надигнах на крака и се строполих на земята. Да, след високите токчета винаги имам усещането, че земята потъва под краката ми, което в последствие отминава, но този път усетих остра болка в глезена си. Бях го изкълчила. Живеех сама и трябваше да се справя със ситуацията сама. Надигнах се бавно, като този път използвах десния си крак за главна упора. Получи се. Нямаше как да мина и без краткото "ох" щом отново опрях крака в земята.
" По дяволите" - изпсувах. Свалих палтото и тръгнах към стаята си.
Апартамента ми приличаше повече на хотелска стая, но ми харесваше и беше някак уютен. Отстрани на стената в коридора имаше дрешник и място за поставяне на обувки. Срещу входната врата се намира врата за хола. Той беше смесен с кухнята и не беше особено голям. Там мебилировката се състоеше от диван, фотьойли, малка маса и телевизор. Когато се нанесох добавих няколко картини и изкуствени цветя, понеже ми изглеждаше доста скучно и някак застояло. Отстрани на дивана имаше врата, водеща до моята стая.
Влезнах и се хвърлих на леглото. Поседях така около 10 минути. Беше толкова приятно да се прибера след този ден. Станах и започнах да събличам и без това разголения кустюм. Той беше полепнал по мен и по извивките ми. Сякаш беше направен за мен. Въпреки това аз го ненавиждах. След като го свалих усетих чувството на свобода от дрехите. Много ми стягаше. Взех халата си и куцукайки отидох в банята.
След бързия душ седнах на стола на бюрото ми. Да си стриптизьорка означава главно да носиш много грим. Той поне беше безплатен, понеже си нямах и на представа как ще издържам всичко това с оскъдната си заплата. Изкарах памука и мицеларната вода от чекмеджето. Започнах да чистя грима си. През цялото време не спирах да мисля за жената от по-рано днес. Тя ме нае за... За да ме ебе, но всъщност не го направи. Защо? Не беше длъжна да го прави. Интересно ми е какво би се случило, ако го беше направила? Хм... Отърсих се от тези мисли. Погледнах се в огледалото и видях лека усмивка. "Да не би да харесвам жени? Няма начин! Аз не съм обратна! Никога няма да бъда. Това е част от професията ми... Това е. Но какво, ако реално я харесвам? Не, не, не". Бях на път да се разплача. Като се замисля, никога не съм имала нещо повече от приятелски отношения с противоположния пол... И не съм харесвала мъже... Спомням си, че като малка дори не си паднах и по звезди мъже. Ами ако наистина съм лесбийка? Ами тя? Тя лесбийка ли е, или го прави само за удоволствие? Дали има някакви шансове да ме хареса? Станах от стола, облякох се и си легнах. Без да вечерям. Не бях гладна. Не ми беше до храна.
______
630 думи
