Гл. Т. Анджела
Чудя се какво ли прави Никълъс в момента? Честно казано не ме интересува особено много... Запалих втора цигара. Имах чувството, че живота ми намалява с всяка следваща цигара... Но живота беше тъп. Нищо друго не се е случвало в него освен да се провалям. Замислих се. Всеки път когато вдишвах цигарения дим потъвах в своите размисли за това колко отвратителен е живота.
Погледнах часовника си. Наближаваме девет, което означаваше, че скоро трябва да се ориентирам към стаята, където щях да се срещна с момичето от по-рано. Загасих цигарата в поставения до вратата пепелник, който беше започнал да посивява от употреба. Отворих вратата и влязох в клуба. Подминах масите и закрачих към стълбището с курвенската си походка. Стаята, в която щях да се срещна със стриптизьорката, беше на втория етаж. След краткото, но мъчително катерене по стълбите затърсих стая 206. Не отне много време.
Беше точно девет. Вече нямах търпение да вляза вътре, но имах и някакви останали маниери. Момичето беше ново и не исках да го стряскам. Почуках на вратата. Нямаше отговор. Реших да направя втори опит. Този път почуках по-силно и веднага опрях ухо на вратата, за да чуя всеки звук. Чух едно приглушено и някак изплашено "Влез". Нейното притеснение започна да притеснява и мен. Хванах дръжката, бавно я натиснах и отворих вратата, толкова, колкото да се вмъкна вътре без хората да виждат какво има там. Свалих черния си шлифер и шапката си и ги закрачих на закачалката. Черната ми коса, вързана небрежно на малка опашка се показа. Отстраних ластика и я пуснах. Накъсаните ѝ краища се с пуснаха свободно до раменете ми, покривайки ушите ми. Погледнах се в огледалото. Всъщност изглеждах сравнително добре за счупена лесбийка.
След кратката ми сесия закрачих към стаята, напускайки тесния коридор. Вратата беше затворена, но можех да чуя треперенето на момичето, което ме чакаше остатък. Чакай, но това.... Хлипане ли е?! До такава степен ли я е страх? Може би тази вечер щях да я пощадя... Какви ги говоря за бога?! Дошла съм да си взема своето. Влезнах в стаята. Момичето надигна глава. Щом ме видя стана от леглото и се за пъти към мен. Някой ѝ беше казал какво да прави, а тя го следваше като по учебник. Уви ръцете си около врата ми и се за гледа в очите ми. Направих същото. Всъщност бях малко притеснена за нея. Виждах насълзените ѝ очи. Те ме умоляваха да не го правя. Тя започна да доближава устните си до моите. Не можех да го понасям.
"Спри" - извиках. Тя ме погледна учудено и въпросително.
"Ти...сериозно ли" - едва пророни. Чак сега получих възможност да чуя ангелският ѝ глас. Дори и изплашена, нейния глас беше звънящ и някак невинен... Привлекателен
" Да... Виж. И двете знаем за какво съм дошла. Но като те гледам ми става жал... Не искам да те доизплаша... Нека... Да се опознаем и тогава да решим дали ще правим нещо или не. Съгласна?" - предложих
" Аз... Ами... Добре"
" Страхотно. Нека да започна с нещо по разчупващо леда. Как се казваш? "
" Аз съм Стела. Ами ти? "
" Анджела. Приятно ми е Стела."
" И на мен..
Продължих да се опитвам да разчупя леда. Задавах купища въпроси с цел да я опозная, а през това време оглежда тялото, косата и лицето ѝ. Беше красива... Опиянена от разговора тя не ми обръщаше особено внимание. Аз бях човек на действията. Започнах да се доближавам до нея. Поставих ръката си на бузата ѝ като по този начин я обърнах към себе си. Погледнах я в очите. Разстоянието помежду ни беше едва няколко сантиметра.
" Красива си..." - промълвих и започнах да скъсявам разстоянието между устните ни, докато те не се опряха едни о други. Задвижих своите с цел да видя дали ще получа отговор от нейна страна.
Минаха няколко секунди и тя задвижи устните си в такт с моите. Поставих ръка на бедрото ѝ, но тя се отдръпна.
" Трябва ми още малко време" - каза. Дори и да се познаваме от няколко минути уважавах мнението ѝ.
" Колкото ти трябва" - отвърнах-
" Но толкова за днес. Ако искаш да си разменим номерата?"
" С удоволствие" - отговори тя. Не знам като каква ме приемаше. Надявах се само да не ме приема като приятелка, защото това щеше да развали всичко.
____
700 думи
