___🦋___
~Беше ти лесно да не ме поглеждаш вече,да виждам презрението ти,да го усещам като задушаване~~Влюбих се в теб истински,ти ме научи,че мога да обичам,да вярвам в любовта,да знам,че съществува...но вече я няма,няма те и теб~
~Произнасях името ти и изтръпвах при мисълта за теб.Поглеждах в очите ти и виждах топлината в тях.Чувствах се на сигурно.А усмивката ти....тя ми беше любима.Обожавах когато ми се усмихваше,когато се смееше...а най-вече когато ти я причинявах.Кожата ти,допира ти....топлина....излъчваше топлина.Обичах когато ми говореше,когато ме попиташ нещо със притеснение и загриженост.Появи се и лошата ти страна...Свикнах и с нея.Обичах те всякакъв!