The stupid love (BG)

The first day with him.

Училище. Обичам го, но след като разбрах, че ще имам нов съученик... е...не ми стана много приятно. Аз ли? Аз се казвам Изабел Пиърс, 11 клас съм. Животът ми не е много интересен, но имам какво да разказвам. Преди половин година имах гадже, но той си хвана пътя и ме заряза. Не беше нищо особено с него. Целувки, кино... обичайните неща за едни тийнейджъри. Все едно. Превъзмогнах го, не ми липсва. Да се върнем на главната тема. Училището. Утре е понеделник и очакваме да го видим. Края на вечерта прекарах в седене на лаптопа и гледане на филми. Не вечерях, но товя не направи впечатление на майка ми. Може би, защото беше с поредния. Сменя ги на всяка седмиця, но този е с нея от почти три седмици. Приемам го, но не ме интересува особено. Тя се грижи за мен. Когато бях на 12 баща ми ни заряза и в съда той се отказа да вземе къщата и сега живеем в триетажна къща със седем спални, три бани, огромен хол и кухня в едно. На третия етаж има стая, която е закътана и никой не знае за нея освен мен. Там аз се крия от всички, когато съм ядосана или някой ме е наранил.  Докато съм гледала филма съм заспала. Събудих се към 03:44. Включих лаптопа и го пуснах за зареждане. Включих Facebook и видях, че имам разни съобщения и известия, но не им обърнах внимание, а изключих лаптопа и заспах отново.

Алармата ми ме събуди в 06:00 и аз веднага станах, защото знаех, че ако задрямам ще заспя и ще се успя. Отидох в банята, измих си зъбите, лицето, сресах си косата, върнах се в стаята си и започнах да се обличам. Облякох си любимите дънки и тънък син пуловер също любим. Все пак беше октомври и в Лондон не е много топло.

Слязох долу с раница на в ръка, хвърлих я на дивана и се запътих към хладилника. Видях яйца, сирене и кока-кола. Ммм....любимата ми. Изпекох си яйцата, а сиренето го сложих отделно. Сипах си кола и закусих. След това си измих събите отново, обух се и излязох.

*** В училище***

Всички шушукаха. Знаех защо и това ме притесняваше. Отидох при групипката от популярни, която беше в коридора. Тя се състой от четири момчета и три момичета. Момчетата са Кларк, Джейсън, Крис и Стивън. И четиримата са в отбора по футбол. Момичетата бяхме аз, Антъни и Мелиса. Заговорих с Антъни.

- Хей Ан. Как се чувстваш като знаеш, че той ще дойде днес?

- Нормално, защо?

- Ами не знам. Притеснявам се незнайно защо.

- Няма за какво спри се. Хайде. Да влизаме в час. Мел идваш ли? - обърна се към Мел, която говореше с Крис.

- Да идвам. Чао момчета.

И трите с уверена походка се запътихме към кабинета по химия като знаехме, че и той ще е в същия час като в нашия. Това и очаквахме. Няколко минути след започването на часа, за който госпожата закъсняваше, той влезе. Висок, с мръсно руса коса, сини като океан сини очи, изтъркани дънки, бяла блуза, на която пишеше "Batman" върху черния знак на батман, кожени яке и кецове на Nike. С уверен походка закрачи към последните чинове, които беше видял първо. Минута след това госпожата влезе. Всички станахме и я поздравихме. Тя ни огледа и забеляза новия. Кимна му и той дойде до бюрото й.

- Ученици. Нека ви представя новия ученик Найл Хоран.

- Здравейте клас. - каза той с лека усмивка като не откъсваше очи от мен.

- Свободен си Найл и можеш да си седнеш. - нареди му госпожата и той като изпълни казаното, но не спираше да ме гледа.

- Така клас. Отворете на страница 56.