The stupid love (BG)

Какво пък сега?

Информационните приключиха и имахме допълнителен час- Физическо. Отидох в женските съблекални, като преди това се отбих до шкафчето ми, за да си взема екипа, и се преоблякох. Хоран не се появи, а мен рязко ме заболя корема. Цикълът ми е далече. Не знам защо стана така, но отидох при лекарката.

- Какво ти е Пиърс?

- Боло ме ужасно корем. Може ли някакво хапче?

- Да, ей сега. Ето. - подаде ми хапче, като ми обясни, че щяло да подейства след половин час.

Не играх физическо, защото не издържах заради силната болка. По коридорите срещнах Хоран. Той пък защо не е в час? Все тая. Не ми пукаше. Разминахме се като ми хвърли един злобен поглед и носеше нещо в ръката си. Нещо като...флакон? Но за какво му е?

- Нито дума на никого Пиърс.

- Все едно пък ми дреме Хоран. - казах го с ироничен глас. Чух пуфтене и се засмях леко. Този човек пак е намислил нещо. Отидох до шкафчето си като си носех екипа, за да го прибера. Тъкмо излизах, като видях някой с маска на лицето да рисува нещо върху колата на директора. Ама разбира се! Найл. Знаех си. Подминах го и просто му казах:

- Глупак. Нищо няма да постигнеш така. Вече съм го правила и макар да не са ме хващали, директорът се появи с нова кола на следващия ден. - подсмихнах се като вървях с ръце в джобове, бавно, за да мога да се доизкажа докрай.

- И какво от това? Нищо не ми пречи да го направя пак.

                             *ГТН*

Тя какво си мисли? Да, ще нарисувам колата му, но смятам да се подпиша с нейния подпис, така че да си помислят, че е тя.

Вече бях към края и дойде време за подписа. Започнах леко, като внимавах да не изкривя нещо. Воаля! Хах. Ще видим кой е глупакът в случая. Тръгнах си като изхвърлих флакона в един от контейнерите.

                               *ГТИ*

Вече бях вкъщи. Мама беше на работа за това се заех да ям нещо и после мислех да си напиша домашните. Може би щях да изляза, но не знаех как ще съм здравословно за това не правих никакви планове за излизане. Имаше пица...и кола. Супер. Щях хубаво да се нахраня. Пуснах си телевизора, но нямаше нищо интересно по официалните канали или по развлекателните за това си пуснах детско. Даваха Спондж Боб. Не го бях гледала от както бях малка. Бяха хубави години, но всичко рязко се промени. Няма да си припомням. След като се нахраних се качих в стаята си и се заех да уча. Нямах много, но за сметка на това ме заболя отново коремът и си останах вкъщи пред лаптопа, гледайки филми и очаквайки майка ми да се прибере.

                                *ГТН*

След като се прибрах обядвах, качих се в стаята ми и реших да уча. Да, точно така, ще уча. Може и да съм бунтар, но уча и поддържам успеха си. След като приключих излязох с приятели и така до вечерта, когато се прибрах при родителите ми. Бяха в настроение. Това е хубаво. Вечерята мина нормално, без излишни приказки. Качих се в стаята си и започнах да рисувам. Рисувал съм до полунощ на фона на хубава музика. Макар и да беше рано за мен, реших да си легна. Измих се, съблякох се и направо легнах. Утре щеше да е интересен ден. Особено за Изабел.

                               *ГТИ*

Майка ми се прибра късно, но все пак вечеряхме заедно в тишина. Качих се в стаята си и слушах музика. По едно време ми се доспа доста и реших да си лягам. Измих се, облякох си меката пижама и заспах.

Алармата ми звънна. Станах, вързах косата си и се отправих към банята. Измих се и после се облякох. Закусих с нескуйк. Любимото ми. Излязох от вкъщи, като преди това си бях поръчала такси и сега го чаках. Пристигнах пред училище. Слязох и се отправих към кабинета по физика. Хоран също имаше. Изведнъж по радио-уредбата директорът извика моето име и каза да се отправя към кабинета му. Извикаха и Хоран. Защо? Какво съм направила? Хм.

--------------—----—————————————————
Здравейте. Съжалявам, че не качих глава през уикенда, но имах много за учене. Този път не се знае кога ще кача глава, за което се извинявам. Също се извинявам ако ви е доскучала тази глава. Честит Международен Ден на Прегръдката. Прегръщайте се повече. хД *Гуш* <3