"Добрият."

618 41 5
                                    

И този час мина скучно. Химията ми е лесен предмет за това, след като ме изпитаха получих шестица. Звънецът би. Всички си прибраха нещата и излязоха. На излизане някой ме сграбчи за задните части. Разбира се, подскочих. Обърнах се и беше Найл.

- Като първокласниците си. Какво? Ще повториш действията си, ще ме хванеш за ръчичката като ме отведеш зад училището, ще заекваш, почервенееш, опиташ да ме целунеш и аз като малко хлапе ще те целуна. И бум! Вече сме гадженца. Е, миличък, няма да стане.- докато му говорих той гледаше ту в мен, ту в бюста ми и трябваше да му вдигам главата.

Следващите два часа имахме физика. Щяхме да работим с епруветките. Защо точно днес? Защо точно когато и той е тук?! Ъххх... Първата част от часа мина добре, но Найл изпусна една епроветка и госпожата извика:

- Без паника излезте от стаята. Не се знае какво ще стане с епроветката след броени секунди.-говореше докато излизахме.- А сега след като сте навън ще се върна, за да я изчистя, защото действието й е минало.- и тя влезе. По едно време се чу едно "Бум." Момчетата решиха да влязат, а когато го направиха, госпожата беше в зелено. Върху лицето й се бяха отбелязали очилата.

- НАЙЛ ХОРАН! С МЕН ПРИ ДИРЕКТОРА! ВЕДНАГА!

Той само се подсмихна и тръгна след госпожата.

                               *ГТН*

- Господин Директор, вижте какво ми причини Хоран, защото изпусна една епроветка!

Стоях, леко се подхилквах и оглеждах.

- Че даже и се смее! На какво прилича това? Трябва са го накажете!

- Господин Хоран.-каза директорът, а аз се прокашлях и застанах както трябва.-Имате предупреждение и само това.

- Моля?! - почти извика госпожата.- О боже! Аз се махам!

- Господин Хоран, свободен сте, но-бях се запътил към вратата когато той ме спря.- Ви се препоръчва да не правите повече глупости поне тази седмица. Все пак сте нов. Нали не искате учителите да имат лошо мнение за Вас? - кимнах. - Сега вече сте свободен. - Излязох и се запътих към тоалетните, за да се измия.

                              *ГТИ*

Засякох Хоран в коридора след като госпожата ни каза, че часът ни свърши. Казах му го и той тръгна след мен. Заговори.

- Ъмм Из? Свободна ли си този уикенд?

- Не защо?

- Питам. А защо не си?

- Защото тренирам и имаме състезание.

- Ахам. Личи ти, защото имаш стегнато тяло. -огледа ме.

- Спри да ме оглеждаш, защото продължиш ли ще те заболи. Тренирам ММА.

- Лол. ММА? Сериозно? Не си ли...как да го кажа...? Твърде крехка?

- Както виждаш не. А сега чао, защото имам ИТ.

- И аз.

- Добре тогава. Май ще ходим заедно до кабинета. -леко изпуфтях, изричайми изречението.

Пътят до там продължи в тишина, но преди това отидох до барчето (лавката) и си взех един сок. Разбира се, Найл нямаше нищо против да ме изчака. Ама той явно не се отказва лесно. Влязохме в кабинета като погледите на всички бяха върху нас. Само с един поглед от моя страна и всички се обърнаха. Той явно забеляза това, защото каза:

- Май си доста популярна щом с един поглед накара всички да се обърнат, а? Или е, защото тренираш ММА? - засмя се.

- Какво значение има? -сопнах му се и си седнах на мястото.

————————————————————
Много се извинявам за закъснението, но все не намирах време. Вече ще се старая да качвам глави петък, събота или неделя, но ако мога през седмицата и тогава също ще качвам. Радвам се, че има преглеждания и гласове. Дано не съм ви отегчила още от втората глава и дано не е къса.  Моля изразете мнение. ❤

The stupid love (BG)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora