Ще започна сбито и с един въпрос: случайно някога да ви се е налагало да се занимавате с таен обожател? На мен ми се искаше да не съм...
Преди няколко месеца започна училище. Цветята се радваха на последните си летни мигове, децата отново се депресирах а от факта че трябва да се стягат и да носят тежките раници по улиците и да стават по рано и от петлите във фермата.
Както винаги моето училищно начало беше едно и също: с химнове, посрещане на патрона и знамето и сковани церемонии и изяви на съученици. Все едно беше лесно да стоя изправен на едно място два часа, но трябваше и да слушам дългите лекции на учители и важни клечки от града как трябва да сме прилежни и добри. След милионите пожелания за "щастливаи успешна" година, аз и моите приятели се насочихме към изходите със светкавична скорост, за да не хабим и секунда повече в тази сграда.
Няколко седмици осеяни с изпити, контролни и нови лица се минаха и след известно време се случи неочакваното.
Беше Събота.
Докато ми се налагаше да ходя на съзтезателни уроци по математика в училището ми, трябваше да идвам рано сутринта, но поне щях да прекарвам време с приятелите си. Най-добрият ми приятел Мигел се въртеше около мен когато осъзнах, че съм си забравил тетрадката. Трябваше да отида да взема резервната( да, имам резервна тетрадка), и затова помолих Мигел да дойде с мен. Със уморителен стон приятелят ме се затътри по коридора с мен към училищният ми шкаф. Когато пристигнахме, аз отворих моя, за да взема нужното, когато на тръгване Мигел забеляза нещо....
YOU ARE READING
Влюбеният беглец
RomanceДали само текст може да разпали истинската любов? Винаги е било трудно да накараш другия да те хареса, но да го направиш без дори да те познава?!