Влюбеният беглец

1 част

   Ще започна сбито и с един въпрос: случайно някога да ви се е налагало да се занимавате с таен обожател? На мен ми се искаше да не съм...
  Преди няколко месеца започна училище. Цветята се радваха на последните си летни мигове, децата отново се депресирах а от факта че трябва да се стягат и да носят тежките раници по улиците и да стават по рано и от петлите във фермата.
    Както винаги моето училищно начало беше едно и също: с химнове, посрещане на патрона и знамето и сковани церемонии и изяви на съученици. Все едно беше лесно да стоя изправен на едно място два часа, но трябваше и да слушам дългите лекции на учители и важни клечки от града как трябва да сме прилежни и добри. След милионите пожелания за "щастливаи успешна" година, аз и моите приятели се насочихме към изходите със светкавична скорост, за да не хабим и секунда повече в тази сграда.
     Няколко седмици осеяни с изпити, контролни и нови лица се минаха и след известно време се случи неочакваното.
     Беше Събота.
Докато ми се налагаше да ходя на съзтезателни уроци по математика в училището ми, трябваше да идвам рано сутринта, но поне щях да прекарвам време с приятелите си. Най-добрият  ми приятел Мигел се въртеше около мен когато осъзнах, че съм си забравил тетрадката.        Трябваше да отида да взема резервната( да, имам   резервна тетрадка), и затова помолих Мигел да дойде с мен. Със уморителен стон приятелят ме се затътри по коридора с мен към училищният ми шкаф. Когато пристигнахме, аз отворих моя, за да взема нужното, когато на тръгване Мигел забеляза нещо....