1/28/19
'всеки ден. всеки ден идвах да те посещавам. докато посещенията просто не станаха безполезни. никога не се събуждаше и лекарите казваха, че не можеш. момчетата и всички останали се отнасяха с теб все едно си изчезнал. но не искам да се отказвам от надеждата. знам, че можеш да го направиш. ти си силен и не би ме оставил. нали? визирам те като изчезнал напоследък. това ме кара да се чувствам толкова виновен, защото знам, че си заседнал в болничното легло съвсем сам. те ме пазят да не те посещавам. знаейки, че ще завърша, заключвайки се и плачейки кой знае колко време. никога не искам да губя надежда. но бъдещето ти е мрачно. съжалявам. знам, че казвах, че си ходил на различни места, но ти не си. знам, че казах, че връзката ни приключи твърде рано, но не е. туко-що се случи да се отнасям към теб, като че ли си изчезнал. заблудих се и вероятно и всеки, който може да прочете този дневник. съжалявам.'
~йосанг
YOU ARE READING
𝑠𝑢𝑚𝑚𝑒𝑟𝑡𝑖𝑚𝑒 | 𝑦𝑒𝑜𝑠𝑎𝑛 - 𝑏𝑢𝑙𝑔𝑎𝑟𝑖𝑎𝑛 𝑡𝑟𝑎𝑛𝑠𝑙𝑎𝑡𝑒
Fanfiction"любовта ти беше като лято, топла и толкова сладка" ____________ original story: -sanshine-
