Наследниците на Потър - Мечът на Артур

~ Глава 1 ~

В стаята се чу силен звън. Беше будилника, седящ на малката масичка до леглото на спящото момиче. Тя се протегна към него, хвана го и го метна към стената. Чу се силен тропот и звука от алармата спря.
" Мелинда ! " Провикна се червенокоса жена на средна възраст. Червенокоската влезе в стаята на дъщеря си и се усмихна на малкото момиче, то нямаше как да я види понеже се беше покрило със завивката. Майка й видя часовника , махна с ръка и той отново беше на предишното си място, но поправен.
" Мелинда , време за закуска. "
" Още 5 минути мамо" помоли момичето с тих глас.
Майката се засмя , щракна с пръсти и завивките полетяха, Мелинда изръмжа , забивайки глава във възглавницата и отговори. " Добре слизам"
Кристъл излезе от стаята и завивките тупнаха на леглото върхо малкото тяло на красавицата. Мелинда беше наследила красотата на баща си и острия ум на майка си. Имаше кафява коса  и светло зелени очи. Беше слабичка за възраста си и за това по-големият й брат лесно я вдигаше. Той беше нейна противоположност. Рижава коса с тъмни очи. Красив , но не колкото нея, а на всичкото отгоре и леко глуповат. Въпреки това всички го обичаха. Семейството им беше известно , защото бяха наследници на Потър. Да, точно така , на великия Хари Потър. Кристъл е негова дъщеря, което значи че Мелинда е негова внучка. Всички очакваха с нетърпение тя да получи своето писмо и да започне да се учи. А ето че и този ден дойде...

○
○
○

Г. Т. Мелинда

Облягох се бързо и слязох долу където ме чакаше моето семейство.
- Добро утро на всички!
Брат й не каза нищо, а просто я вдигна на конче.
- Сериозно, не си ли прекалено голям за това вече?
От както беше бебе Тай - брат й , има навика всяка сутрин да я носи на конче из къщата, докато закуската се сервира. Той беше завършил преди една година и сега работеше в града.
- Никога няма да  съм твърде голям за това.
- Стига сте се лигавили , хайде сядайте на масата.

Всички започнха да се хранят , когато се позвъня на звънеца.
- Аз ще отворя.
Мел скокна от стола и изтича до вратата.
- Хей Гари какво ми носиш днес.
- Пощата малък вредител , пощальон съм.
Гари пощальона беше кисел старец, който винаги обиждаше хората , но Мел го харесваше.
- Ех Гари нима нямаш чувство за хумор. Благодаря.
Тя взе пощата и се сбогува с Гари. Може да беше кисел старец, но харесваше това , че някой говори с него. Усмихна се и продължи с работата си.
Мел започна да разхлежда пощата и попадна на това , което чакаше от толкова време. Писмото. Онова писмо.
Тя изпищя с пълен глас и изтича в трапезарята където останалата част от семейството й се хранеха.
- Мамо , мамо , тате погледнете !
Всички изпищяха силно. Баща й размаха своята пръчица и всичко се промени. Имаше закачени балони , банер с надпис " Поздравления Мел! "
И конфети.
- Кристъл обади се на...
Тъкмо да каже да се обади на Хари , когато я видя да говори по телефона радостно.
Мелинда седеше ухилена до уши. Това бе най- хубавия ден в живота й, поне така мислеше в този момент...

Тепърва започвам с книгата , сега след като сме ваканция и аз разбира се съм болна 😐 поне ще имам време да пиша. От вас бих искала малко търпение, имам идея, искам да я осъществя , но трябва да ми помогнете са се развия. 🤗 Надявам се да Ви хареса и да продължите да следите.🎀