Наследниците на Потър - Мечът на Артур

~ Глава 3 ~

Бяхме натоварили всичките ми неща в една количка , докато баща ми обясняваше как да премина , за да стигна до перона , където ме чака влака за Хогуортс , аз се бях замислила. След няколко минути ти ще съм на път за своят нов живот.
  Казах чао на всички и се затичах, затворих очи и усетих нещо като гъдел. Чух тракане , това беше от влака. Навсякъде беше пълно с ученици, било то големи или малки. Някой бяха с униформи като мен ,  а други не.
- Всички да се качват потеглеме!
Едно русо момче на моята възраст се провикна, така че всички да го чуят. Качих се. Една стъпка. Две. Всичко беше толкова...различно....непознато
Намерих едно празно купе и седнах, извадих книгата която чета  винаги при пътуване. Мама беше направила от нейните ябълкови десертчета, бях готова да отхапя , когато вратата на купето се отвори и се показа русото момче от по-рано.
- Хей, свободно ли е ?
- Заповядай.
Усмихнах се мило и преместих част от багажа си.
- Аз съм Мелинда Потър. Приятно ми е.
- Томас Малфой.
- Каква беше вероятноста да сме в едно купе и да разговаряме нормално , предвид историята на дядовците ни.
Засмях се тихо.
- Е както каза , това е тяхната история. Не нашата.
И двамата се засмяхме и започнахме да разговаряме за най- различни неща.
- Къде искаш да влезеш?
Попита той с изненадващо сериозен тон , при положение че до сега говорихме за новината от вестника как един гном е обръснал цялото си семейство и изгорил дрехите им.
- Ами предполагам Грифиндор. Поне това всички очакват, но да ти кажа честно, няма значение къде ще вляза. Където и да съм ще ми хареса.
Казах небрежно и вдигнах рамене. Истина е , за мен няма значение къде ще вляза , защото ще дам най-доброто от себе си, готова съм да бъда най- добрата.
- Аз също искам да вляза в Грифиндор, въпреки че не вярвам да стане. Ще ти кажа една тайна , която не бива да казваш на никой. Ок?
Кимнах пъхайки още едно парче от вкусната торта, която Томас ми даде в устата си.
- Твоят дядо. Хари Потър. Е моят идол , но не казвай на никого.
Усмихнах се.
- Вече го знаех, ако не искаш да разкрият тайната ти не казвай къде искаш да влезеш. Това я разкрива.
Намигнах му и се засмяхме, когато влакът рязко спря и залитнахме падайки на земята един върху друг.
Бурен смях огласи купето. В този момент Мелинда реши къде иска да бъде. Там където приемат Том. Тя усешаше , че ще бъдат невероятен екип, както и той...