Dirty Stories

З глава - Самотен остров

Джулия беше стюардеса. Работеше това вече десет години и се беше нагледала на какво ли не. Пияни пътници, недоволни пенсионери, хора с фобия от летене. Веднъж една жена дори щеше да роди. Днешния полет не беше толкова натоварващ. Хората бяха учтиви. Повечето бяха семейства, отиващи на почивка на Малдивите. "Малдивите – раят на Земята, най-романтичното и отпускащо място на света. Това е едно от кътчетата на Земята, където дъхът ти спира." Това казваха туристическите агенция, това знаеха и туристите. Посетителите почти не се интересуваха от историята  на мястото, което посещават. Стига да има пясък, слънце и вода те щяха да са доволни. Това дразнеше Джулия. Защо ти е да ходиш на почивка, ако нямаш елементарни знания за дестинацията към която пътуваш? Може би любовта ѝ към географията е и причината Джулия да стане стюардеса. За Малдивите беше чела, че са 1190 острова, от които само около 200 са населени. Те са най-ниската държава в света и са застрашени да бъдат потопени под водата. Има забрана върху употребата на алкохол на обществени места, защото е мюсюлманска държава. Може да се пие само в курортите за туристи.
Джулия започна да обикаля и да предлага чай и кафе на пътниците.
Един от тях я спря и я заговори.
–Добра работа свършва тази униформа за насладата на окото. Разбира се, ако съм върху теб и аз бих свършил.
"Какъв малоумник" помисли си стюардесата. Ако не беше на работа веднага би му забила един шамар, но тук това би и струвало месечната заплата или дори уволнение. За това тя просто с усмивка отвърна:
–Кафе или чай ще предпочетете, сър?
Някакво разтърсване на самолета прекъсна разговора им. Джулия замалко щеше да падне. Помисли си, че е турболенция. Това беше нещо обичайно, но по принцип пилотите известяваха предварително. Джулия погледна през прозореца и замръзна. Лявото крило на самолета беше избухнало в пламъци. В този момент интеркома се включи и от там се понесе гласа на пилота.
–Лявото крило на самолета е в неизправност и ще се наложи да предприемем авариено кацане върху близък необитаем остров. Моля всички да заемат позицията за авариено приземяване.
Пасажерите изпаднаха в паника. Самолета се клатеше неистово, беше готов всеки момент да се разпадне. Единственото, което го държеше над океана бяха усилията на пилотите. Джулия и другите стюардеси се опитаха да успокоят пътниците и им показаха, какво трябва да правят.
–Спокойно, капитаните си знаят работата. Те имат много голям стаж. Знаят как да приземят самолета.
Джулия и сама не вярваше на думите си. Знаеше, че капитаните са опитни, но в такива случаи нещата зависеха повече от късмета, отколкото от професионализма. Пътниците и колежките ѝ бяха по местата си. Джулия тъкмо отиваше към нейната седалка, когато усети как самолета се разбива във водата. Тя изпадна в безсъзнание и някак си вълните успяха да я понесат извън потъващата машина. Останалите пасажери нямаха този късмет, те бяха приковани с колани към седалките си.
Лежеше по гръб на брега. Вълните се разбиваха в лицето ѝ. Всяка частица от тялото ѝ я болеше. Не смееше и не искаше да отвори очи. От раната на челото ѝ тече кръв. Усети неприятен дъх на сантиметри от лицето ѝ. Стресна се и веднага отвори очи. Видя мъж коленичил до нея. Тя се одръпна настарана от него. Огледа го. Беше с дълга брада и стари вмирисани дрехи, но не изглеждаше стар. Изглеждаше около тридесет годишен. Носеше моряшка фланелка на бели и сини раета. Изглеждаше доста силен и мускулест. Можеше да предполжои, че е моряк попаднал на този остров преди доста време. Това подсказваше и погледа с който я гледаше. Сините му очи се впиваха в нея сякаш през живота си не беше виждал жена. Тя проследи погледа му падащ върху сутиена ѝ и установи, че от разкъсана ѝ подгизнала риза не беше останало почти нищо. Същото беше положението и с полата ѝ. Високите ѝ токчета бяха погълнати от морето и беше боса. Почувства се гола и се засрами. Опита се да се прикрие, но беше безсмислено. Докато лежеше по гръб, а вълните се плискаха в нея, морякът стана, прекрачи я, и седна върху нея. Явно беше решил, че тя ще се опита да избяга. "И без това едва ли има къде да отида" помисли си Джулия. Тя се опита да установи приятелски контакт с него.
–Здравей, аз съм Джулия. Самолета ми се разби и вълните ме отнесоха тук. Кой си ти? От кога си тук? Има ли други? - изрече го трудно, защото още се съвземаше от катастрофата.
Мъжът се държеше сякаш вобще не я е чул. Тя усети твърдия му член да се допира към тялото ѝ през дрехите им. Той се доближи до лицето ѝ. Хвана дланите ѝ и с едната си ръка ги притисна над главата ѝ. С другата започна да си разкопчава панталона. Джулия не се съпротивляваше. Нямаше сили, нито пък имаше смисъл. Въпреки, че не искаше да го прави стюардесата беше удивена от размера му. След като извади атрибута си, беше ред да съблече и нея. Той пъхна ръката си под това, което беше останало от полата ѝ и с един замах дръпна прашките ѝ надолу, така че да не му пречат. Силно и рязко влезе в нея и тя с изненада установи, че е мокра. Явно без да си признава ѝ харесваше. Той съдържа члена си за няколко секунди в нея, за да я почувства и го извади. После веднага бързо го вкара и изкара. Повтори действието пет пъти и накрая свърши в нея. "Нормално, сигурно не го е правил от много години"- помисли си Джулия. Той отпусна захвата, с който държеше ръцете ѝ и накрая ги пусна. Навдигна се от нея и се просна по гръб точно до нея. Мъжът дишаше учестено. Джулия лежеше и се чудеше какъв ли живот я чака в следващите години. В този момент тя изпитваше едно чувство. Беше ядосана. Беше ядосана, защото морякът не я изчака да свърши.

Извинявам се, ако има правописни грешки или грешки от невнимание! Дано ви е било интересно.