Плъзни на дясно

Момичето с очарователната усмивка

"Мило дневниче, аз съм едва на 23, и искам да открия любовта. Онази силна топлина, която озарява целия ти живот, спира дъха ти и осмисля съществуването ти. Да открия себе си, а може би и да преоткрия нещо още по – вълнуващо."

Ако тази любов, която Михаела на 23 години описваше, можеше да говори, щеше да й каже, че съвсем скоро я очакваха много вълнуващи срещи, които щяха да преобърнат цялото й съществуване. Но нека започнем от самото начало. Коя бе Михаела. Момичето с лешниково кафявите очи, дългата озарена от слънцето кестеняво руса коса. Ръст метър шестдесет и пет. Тегло 55 килограма. Мечтае да бъде писател. Обича дългите разходки в есенните дни и топлата чаша кафе. Пътешествия до непознати странни и спиращите дъха гледки. Момичето с очарователната усмивка на всяка снимка. Това ли бе наистина Михаела? Или бе нещо много повече и това бе само част от цялата картина? Така се описваше тя в социалните медии и сякаш всеки харесваше това описание. В инстаграм имаше три хиляди последователя, блогът й повече от четири хиляди, а в тиндър около двеста съвпадения. И въпреки това нещо й липсваше. Както всяко млада жена, търсеща себе си на 23. Коя бе Михаела в и отвъд социалните медии и какво търсеща тя наистина в живота?

Михаела побърза да стане от леглото и да се приготви за излизане. Наистина не биваше да закъснява повече. Колкото и да не харесваше работата си в градската библиотека, с нея си докарваше достатъчно доходи, за да се чувства самостоятелна. Стига толкова с философстването и разсъжденията трябваше бързо да се разсъни с голяма доза кофеин. Кафето беше любимото и нещо. Без него нямаше как да започне деня си! Изпи бързо голямата топла чаша от черната напитка, облече якето си, любимите си есенни боти и бе готова да посрещне деня.

Есента, колко бе красива. Обожаваше този сезон. Всъщност в последните месеци се бе научила да вижда красотата във всеки сезон и въпреки отминаването на лятото и летните отпуски, по които всички ликуваха, тя обжаваше интересното настроение, което настъпваше с есенния сезон. Новите видове кафета, различните рецепти и тиквени вкусове, яркото слънце на фона на красивите оранжеви, жълти и кафяви цветове, топлите пуловери и предвещаващите хладни вечери, сгушена в топлите завивки и завладяващите страници на някоя интересна книга. Всичко това звучеше толкова интересно и вълнуващо. Сякаш бе родена, за да се радва на живота във всяка негова форма.