Плъзни на дясно

Неочаквана среща

Днешния ден бе само началото на нещо неочаквано. Слънцето нежно осветяваше спалнята на Михаела и красивите й очички скоро се отвориха, а вътрешно бе в повече от голям възторг. Благой си беше вкъщи. Направо скочи от леглото. Сигурно постигна рекорд за бързо приготвяне тази сутрин или за най – бързото обличане на света. Пропусна закуската, въпреки че това бе любимото й хранене, нищо не бе по – важно за нея от това да се види с любимият си човек на света. Човекът, с когото си споделяше абсолютно всичко. Благой бе винаги до нея в нужда и тя винаги можеше да разчита на него. Винаги успяваше да я накара да се засмее, дори и в най – тежките моменти. Какво повече можеше да изискваш от твоя брат.

Когато видя, че той се бе върнал от изложбата бе повече от щастлива. Нямаше търпение да го види, да го стисне в силна прегръдка и да види усмивката на лицето му отново. Дори не й се чакаше асансьор. Слезна до долу абсолютно пеша, почти тичайки по стълбите. Направо връхлетя във фото студиото, намиращо се на първия етаж на сградата.

- Сестричке. – извика брат й в същия възторг, който се изписваше и в нейните очи.

- Толкова много се радвам да те видя. Колко много ми липсваше. Направо си нямаш на представа.

- И ти страшно ми липсваше.

- Колко се радвам.

Двамата се прегърнаха силно.

- Как беше изложбата? Сигурно си много изморен от такова дълго пътуване. Но как те разпитвам сякаш не сме си писали през цялото време, но трябва да ми разкажеш и още. Искам да знам всички подробности. – двамата седнаха на канапето в студиото.

- Не зная от къде да започна. Беше уникално преживяване за мен. Срещнах толкова много хора, даже се запознах с един мъж, който ми даде визитката си и ми предложи постоянна работа при него. И е тук в Пловдив, което е чудесно. Вече няма да се налага да пътувам толкова често.

- Наистина ли? Толкова много се радвам за теб и за това, че ще си бъдем заедно. Да знаеш апартамента е толкова празен без теб. Изобщо не е същото.

- Толкова се радвам да се върна. Ами ти, какво става с теб, почти нищо не ми каза.

- Започнах да пиша своя книга. Все още съм на първие страници и сякаш ми е малко трудно. Но идеята, която имам страшно ми харесва и се надявам да се хареса и на теб също.