~Pleasure behind Pain°VKook°

01

Майското слънце напичаше толкова жестоко, за миг на Чонгкук му се стори, че ще припадне. Бе ранен следобед и чернокосото момче тъкмо свършваше училище.

Той въздъхна изморено и свали тежката раница от гърба си, оставяйки я на близката пейка. Дворът беше почти празен и тих, повечето ученици си бяха тръгнали след края на последния час, но Кук отново остана на консултация по история. Разгласи навсякъде, че просто иска да подобри оценките си, макар истината да бе доста по-пикантна. Подробност, която реши да не споменава пред останалите.

Извади шишето си от страничния джоб на раницата и отпи щедра глътка. Водата вътре се бе стоплила и далеч не беше освежаваща, но поне утоли жаждата му. Той въздъхна отново и прибра бутилката. Въпреки че седеше на сянка, под едно от малкото дървета в двора, температурата все още не му понасяше. Нямаше търпение да се прибере вкъщи на хладно, но в същото време нямаше и сили да стане. Загледа се напред в нищото като скоро погледът му полази по старата училищна сграда, спирайки се на един определен прозорец. Там беше той. Сигурно още преглеждаше тестове или поправяше есета. Той винаги работеше.

Чонгкук се усмихна леко и разкопча раницата си, измъквайки от нея, малка тетрадка със спирала. Прелисти я до последната си скица. Огледа внимателно нарисуваното с доволно изражение. Беше уловил сериозния му поглед толкова добре, че повече приличаше на снимка отколкото на рисунка. Този поглед...

Кук прехапа устна, усещайки леко потрепване в слабините си. Неприлични картини изскочиха в съзнанието му и той реши, че е време да тръгва. Тъкмо посягаше да прибере тетрадката, когато нечий вик го сепна.

- Па! - Зад момчето се разнесоха шумни смехове и грозни подсвирквания. - Вижте, вижте кой е тук.

Кай и приятелчетата му.

Кук се прокле наум, че не ги чу да се промъкват. Опита да ги игнорира и побърза да прибере вещите си, за да може да си тръгне по-скоро. Но досадниците явно имаха други планове. Кай издърпа скицника от ръцете му и не се посрами да го отвори и разгледа подробно.

- Хей, върни ми го! - Кук се протегна, в опит да го стигне, но пейката препречи пътя му. Докато съумя да я заобиколи, вече беше късно.