~Pleasure behind Pain°VKook°

04

Поредният горещ ден. Техьонг отново бе залят от работа, все пак бе работохолик, не му правеше особено впечатление. Толкова много тестове и есета, а умът така далеч от занятията, които му предстояха. Гневът го настигаше. Ако не бе този запис, сега всичко щеше да си е на мястото, ала съзнанието му бе ангажирано изцяло от малкия Кук. Как трябваше да постъпи? Отдавна бе загубил трезвия си разсъдък. Откакто чу признанието му, нищо не бе същото. Оставяйки се изцяло на инстинкта си, просто проверяваше тестовете. И заветният миг дойде. Кук прекрачи прага на класната стая и погледите им мигновено се засякоха като острие с острие. Напрежението се засили. Техьонг в момента усещаше пулса си в ушите. Отново адреналинът му се заблъска по всяка една вена, усещайки, че ще експлодира. За миг си представи, какво би могъл да му причини. Колко синини и рани би му сторил само за да види болезненото му съществуване. Отмести поглед, това нямаше да свърши добре, ако само още миг бе задържал очи на него. Крехката му фигура крещеше да бъде нападната. Възможно ли беше Техьонг отдавна да изпитва такива задни мисли към Кук, просто да са били скрити надълбоко?

Чонгкук не се чувстваше по-добре. Коремът му се преобръщаше всеки път щом надигнеше глава и зърнеше внушителния господин Ким.

Чернокосият дълго се бе притеснявал да не би при срещата им тялото му да реагира и да го постави в неловка ситуация. Да не би да се разгорещи посредата на деня в училище и то пред учител. Но това така и не стана. Чувстваше се повече от неудобно, бузите му пареха от срам, но засега всичко бе наред.

Кук въздъхна тихо и започна да драска в тетрадката си, разсейвайки се. Звънецът щеше да бие всеки момент и съучениците му заеха местата си. В другите часове бе пълна анархия, но не и тук. Не и при господин Ким. Историкът си бе извоювал респект и уважение, както към него така и към предмета му. Чонгкук остана сам на чина си. Винаги сядаше с най-добрата си приятелка, но след като нея я нямаше, се примири с това да играе ролята на аутсайдер за ден.

Настана тишина и очакваният звън се разнесе из коридора. Техьонг се изправи от катедрата, след като часът започна. Беше доволен от проверените есета, но реши, че Чонгкук не се бе справил достатъчно добре, за да го задоволи със знание.

- Ученици, справили сте се страхотно със задачата! Имаше малко грешки - той седна наполовина върху бюрото и продължи, - но не са фатални.