The Four Kingdoms

Първа глава

- Хенри, върни се тук веднага! Ти си на седемнадесет!

- Не ме интересува на колко съм! Остави ме намира! Излизам и няма да ме спреш!

- Хенри, предупреждавам те, върни се за да не се наложи аз да те връщам!

- О направи го! Няма да ти е за пръв път.

- Стражи!

- Татко? Защо просто не ме оставиш намира!?

- Защото си седемнадесет годишен! И си принцът на Северното кралство! Не мога да допусна хората да гледат как се размотаваш по улиците със селянки!

- Защо трябва да ги наричаш така? Не можеш ли да кажеш... о, не знам. И какво като се размотавам по улиците с момичета.

- Хенри, няма да споря с теб! Не ти разрешавам и толкова. Има два начина да се върнеш в замъка. Или доброволно или принудително!

- Няма да ме върнеш по никакъв начин! Остави ме намира!

- Стражи! Хванете го и го приберете в замъка! - Заповедта на краля бе изпълнена и те го хванаха, но миг по- късно, след толкова дърпане, принцът се освободи и се затича към отворената порта. Кралят направи напразен опит да спре сина си и изкрещя да я затворят, но беше вече късно. Той тъкмо я премина и се затича към селото...

- Това момче ще ме побърка някой ден... - Кралят се завъртя и тръгна нагоре към писалището си.

- Още е малък, сър. Когато порасне и има свои деца ще разбере и ще съжалява. - Един от стражите тръгна подире му и се спря пред вратата на писалището. Другият, който вече беше там го погледна въпросителво всякаш се чудеше защо се меси.

По- късно Хенри се шляеше из селските улици с едно високо момиче със светло кестенява коса, което наричаше Ем, от Марина. Двамата вървяха към механата. В селото имаше само една и тя си беше наистина голяма.

Щом стигнаха до нея, влязоха вътре и Хенри издърпа един стол до една маса, на който седна Марина, а той самият се настани срещу нея. След малко дойде един нисичък, пълен мъж и остави три чаши вино на масата. Момичето погледна принца, а той на свой ред погледна мъжа.

- Защо чашите са три!? - запита Хенри.

- Един мъж поръча три за вашата маса, принце. - Стреснато измрънка мъжа.

- Какво? Кой мъж? - Хенри изглеждаше някак стреснат, а Марина се заовърта неразбиращо ту на ляво, ту на дясно.