The Queen of Snakes[Fanfiction With BTS]

Глава 1: Кралицата на змиите

Малка розоволюспеща змия се влачеше по улиците на Сеул без да бъде забелязана от никого.
Скри се на едно дърво и се уви около клоните му.
Змията се унесе  в сладък сън.
Когато падна нощта пълзящата твар слезе от дървото и зачака поредната си жертва.
Но този път нищо нямаше да бъде обикновено, защото прокобата, която тегнеше над бедната змия щеше да падне наполовина.
300г по-късно
Младо момиче с черна дълга гъста коса, големи черни очи, млечно бяло кожа,с крехко тяло, среден ръст и нежен аромат щеше да бъде новата съпруга на коронования принц Канг Уанг Со.
В момента Ким Юра стоеше в покоите си облечена в традиционна булченска ролка и плачеше седнала на леглото.
Младата девойка не искаше да се омъжи за престолонаследника, защото бе влюбена в друг мъж.
Никой не зачиташе нейните чувства всички искаха да направи това,което се изисква от принцесата на Запада.
Тя искаше мир между двете царства и затова се бе съгласила да жертва своето щастие в името на народа.
Докато седеше и сърцето ѝ се късаше в стаята влезе някой през прозореца незабележимо.
Той я докосна по рамото,а Юра подскочи от уплах.
Обърна се и видя нейния любим.
Бързо се прегърнаха и след това любимия ѝ истри капките спускащи се по нежното ѝ лице.
- Принцесите не плачат.- Усмихна ѝ.
Двамата седяха на леглото и се държаха за ръце.
-Какво правиш тук,ако те видят ще те убият.- Каза леко притеснено Юра.
- Не ме интересува за теб бих умрял винаги.
Двамата се целунаха.
Тогава влязоха принца и двама от стражите.
- Значи тук е бил! Хванете го!- Заповяда Канг Уанг Со.
-Не!- Извика Юра, когато дръпнаха момчето от нея.
Те го държаха от двете страни,а Уанг Со държеше меч срещу него.
-Това се случва с всеки любовник на бъдещата ми съпруга. Гледай в внимателно Ким Юра как ще му прережа гърлото!- Погледа му стана див и свиреп,а ръката му с меча замахна към бедното момче.
-Обичам те.- Каза момчето запоследно.
Кръвта на момъка  обля Уанг Со,а той се усмихна доволно.
Обърна се към бъдещата си жена и я хвана за брадичката.
Тя не мърдаше,не дишаше,не показваше признак на живот, беше се заковала на едно място и гледаше с ококорен и празен поглед тялото на любимия ѝ разположено безжизнено на пода в локва кръв.
- Сега се оправи за церемонията. Приличаш на вещица!- Каза спокойно бъдещия ѝ мъж със студен и мрачен поглед.
- По-късно стражата ще се погрижи за боклука.
Той остави по-лицето ѝ два отпечатъка от кръв и излезе от стаята заедно със стражата.
Юра стана от леглото и падна на земята,тя пължешком се приближи към мъртвия и сложи главата му в скута ѝ.
Съюзите ѝ падаха по лицето му.
Бе бясна,нещастна, тъжна и наранена.
Виковете ѝ от страдание огласяваха цялата стая.
В стаята се появи бяла мъгла.
Юра се зачуди за момент какво се случва и от къде идва тази мъгла.
Пред нея застана красива жена с дълга бяла коса, сини очи, с млечно бяла кожа,висока, облечена с бяла роба и с боси стъпки се приближи към нея.
-Искаш отмъщение.- Погледна я право в очите.
- Коя си ти?- Попита объркано тя.
- Не е важно коя съм,а за какво съм дошла. Ще ти дам силата да отмъстиш за любимия си , но взамяна ще ми дадеш душата си.
Ще имаш сила,с която ще можеш да получиш възмездие.
- Ще направя всичко! Искам мъст!- Каза с много сериозен тон гледайки я в очите.
Тайнствената жена се усмихна леко.
- Така да бъде.- Сложи ръка на главата ѝ,а очите на Юра стана за момент червени.
Всички стояха в залата за церемонията и чакаха Юра да се появи.
-Къде се губи тази лигла?- Попита се Уанг Со.
-Хей ти.-Посочи една от жените,които приготвях бъдещата му съпруга.
-Кажете.-Поклони се,за да отдаде почит.
-Къде е онази ,която ще ми става жена?- Присви очи.
-Ще дойде всеки момент.- Каза жената с леко треперещ глас.
В този миг красавицата,която всички очакват влезе в стаята.
Уанг Со се усмихна доволно и се върна на мястото си за ритуала.
Юра пристъпваше с бавни и плавни стъпки напред.
Когато наближи мястото  седна на мястото предназначено за нея.
Погледна напред към свещеника и церемонията започна.
Но преди да дойде реда,в който казват ,,да" тя стана и прикова вниманието на всички.
-Какво правиш?- Попита шепнешком Уанг Со.
Юра се усмихна злокобно и придоби червен цвят на очите.
Тялото ѝ започна да става в люспи, зениците малки, а големината и формата на тялото ѝ да се променя.
В тази минута се превърна в голяма  змия с розови люспи висока може би 5 метра.
Хората се изплашиха, започнаха да се паникьосват и да бягат.
Но когато един човек наближи вратата тя за секунда си заби зъбите в него и го разкъса.
Стражите я погнанаха,но ги погълна отведнъж.
Уанг Со за първи път от живота си трепереше. Бе уплашен до смърт.
Змията се приближаваше с плъзгащи движения към него.
Той извади меча си и понечи да я посече,но животното с опашката си му удари ръката и той изтърва оръжието си.
После го бутна на земята.
-Моля те пощади ме!- Бе сложил ръце пред лицето си.
Змията присви очи и с широката си уста го захапа до половината му тяло. Тя откъсна горната му част и я погълна.
След това изби последни останали живи на това място.
Когато привърши с работата си отново стана човек.
Юра падна на колене.
Онази жена отново се появи пред нея.
-Браво, момичето ми. Време да научиш името ми казвам се Мин Сана. Аз съм кралицата и наследницата  на втория змийски род. Твоя отчаян зов ме повика,но сега трябва да платиш цената си.
Момичето я изгледа объркано.
Юра бе твърде слаба,за да говори в този момент.
-От днес нататък проклятието на
,,Розовата змия" ще тегне над тялото  и душата ти. Ти няма вече да бъдеш нормален човек,а ще бъдеш змия скитаща вечно.- Очите на Сана станаха бели,а тялото на Юра отново се превърна в змия,но този път не бе голяма, а съвсем малка и обикновена.
Белокосата протегна ръка към малката змия,а тя се плъзна по ръката ѝ.
Погали я по главата и се усмихна.
- За това,че душата ти бе чиста, аз ще направя компромис за теб.
След 300 години на лунно затъмнение ти ще изпиеш кръвта на млада девица и твоя човешки лик ще се завърти отново.- Рече запоследно бялата вещица и изчезна.
От този ден Юра се скиташе из цяла Южна Корея като змия бродеща в тъмното и хранеща се с хора.