You Aren't My Alpha/ Ти Не Си Моят Алфа

1 Глава

Досадният звук от алармата събуди спящото момичето, чиито черни коси се бяха пръснали по синята възглавница. Лека раздразнена въздишка излезе от устата ѝ, посегна към телефона, за да изключи дразнещата мелодия. Щом го направи зарови главати си във възглавницата си. След няколко минути на врата се почука, тя не обърна особено голямо внимание, даже никакво. След миг врата се отвори с гръм и трясък, удряйки се в стената, но мичето просто си спеше. Вътре влезе деветнадесет годишно момче,с тъмно кестенява коса, келхибарени очи и добре оформено тяло. Той сме усмихна луково, доближи се до спящата девойка, издърпа завивката, но тя се събуди, дори не помръдна.
- Вив... Ставай...- младежа я потупа по рамото, но не получи отговор.- Щом ще е така добре...
Запъти се към кухнята, отвори един шкаф изваждайки стъклена чаша, напълни я с вода и се върна в стаята на сестра му. Изля студента върху гледаше шокирано, но и дмаха знаеха че няма как той са се измъкне безнаказано.
- Имаш три секунди, Рей...- каза тя поглеждайки го с червени очи.- Едно...- ноктитите ѝ започнаха да се удължават.- Две...- Рей започна да се смее още по силно и се затича извън стаята.- ТРИ!!!
Момичето се затича след него, със скороста на светлина тя го бе настигнла, тъмнокосото момче бе застанал на стълбището, все още смеейки се. Вив бе близо до него, но се спъна в нещо и падна по стълбите, завличайки брат ѝ с нея. Озоваха се в началото на стълбите, сега вече и двамата започнаха да се смеят истерично. Чернокосата девойка се сви на кълбо от смях, а момчето се изправи от пода разтривайки врата си.
-Хей, Вив добре ли си... и да не си иди да си вземеш душ, после ела да закусим.- той и подаде ръка, за да може и тя да се изправи.
- Добре съм...-каза с меденият ѝ глас и започна да изкачва стълбите.- Да направиш палачинки!!!- провика се от горния етаж, чувайки смеха на брат си.
Взе бяла хавлия и се насочи към банята. Щом си взе бърз душ, си изми зъбите и излезе от помещението, връщайки се в стаята си. Не бе нещо специално, преобладаващите цветове бяха синьо и сиво. Стени с цвят на буреносен облак, тъмно синьо бюро, на което бяха разхвърляни разни тетрадки, няколко учебника и химикалки. Бял гардероб разположен в близост до прозореца със сини завеси. Леглото и бе в другият ъгъл на стаята, сините възглавници бяха смачкани, а завивката на земята близо до него. По стените нямаше плакати или нещо друго, което е типично за стая на седемнадесет годишно момиче, а разни снимки в бели рамки, но една стена се открояваше доста. По нея бяха залепени различни рисунки на вълци, както и нарисувани фазите на луната.
Тя отвори гардероба, изваждайки от него бельо, бяла риза и черни дънки, скъсани на колената. Облече се, отиде до тоалетката, взе сешоарът и изсуши дългата си коса. Щом го направи тя взе черната си раница, слагайки две тетрадки и резервни дрехи за всеки случай. Вив отидете в кухнята, с отварянето на врата, позната миризмата на кафе и палачинки навлезе в дробовете ѝ. Тя се приближи към белия мраморния плот и взе палачинка от чинията и я изяде, след това още една и още една, и така неусетно те свършиха, тя се нацупи и взе чашата с горещата течност. Рик се засмя щом видя сладка ѝ муцунка, която направи.
- Междудругото...- тя го погледна любопитно- След училище ела да опакова нещата си, защото от утре вече ще си в общежитие. Тъкмо ще няма да се налага да те будя всяка сутрин... И след това да бягам за живота си.
-Добре!-каза тя и леко се засмя
-И все още ли ще криеш своята същност?
- Да...- гласа и беше тих, долавяше се лек тон ма болка.
-Спокойно... Това няма да се повтори!- момчето се опита да разведри сестра си.
Вивиен се усмихна лениво, отпи от горещата течност, след което погледна часовника на телефона си. Кафявите ѝ очи се разшириха.
- Мамка му.... Ще изпусна автобуса!!!
Вивиен остави порцелоновата чаша, взимайки телефона и раницата. Затича се към врата, но усети че забравя нещо. Обърна се и хвана ключовете, които брат ѝ и подаде. Взе черната ръкавицата без пръсти, която закрива по голямата част от китката ѝ,слагайки си я на лявата ръка. Обу черните си кецове, взе си коженото си яке и се затича към спирката, която бе на 10 минути от тях. След по-малко от пет минути тя бе на спирката, останала без дъх. Типичният жълт училищен автобус спря, отвори вратите си. Тинейджъри те започнаха да се качват в него, чернокосата девойка бе последна. Щом се качи в превозното средство се огледа за свободно място, но всички седалки бяха заети. Въздъхна и се хвана за една седалка, усещайки всички первезни момчешки погледи върху нея. Опита се да не се ядосва. След пет минутно возене автобуса спря рязко, а Вивиен затегна захвата си, в опит да не падне.
-Мамка му...- изпсува тихо.
В автобуса се качи момче, с светло кестенява и леко къдрава коса.Перчема му закриваше леко златистите му очи, чертите на лицето му бяха груби. Устните му бяха плътни с прасковен цвят, това което привлече вниманието ѝ беше черен пиарсинг, на долната устна от лявата странна. Облеклото му се състоеше от черна широка тениска, тъмно сини дънки, както и черни обувки. На едното му рамо висеше бяла раница с щампа на черни черпи. Той будна момичето, за да мине към задната част на превозното средство. Чернокосата девойка обърна глава към него, виждайки как той хваща едно момче за сивата му блузата вдигайки го от седалката, след което зае мястото му. Русокосото дете намести очилата си и го погледна възмутено, но не каза нищо... Сякаш го бе страх от него...
Девойката хвърли поглед на наглия тинейджър, но когато го направи разбра че той се взира в нея. Извъртя очи раздразнено, обръщайки се напред.
Но не спираше да усеща погледа му върху себе си. "Ахх... Днес ще отида да си взема мотора от сервиза, би трябвало вече да са го поправили... Повече състезания по плажа НЕ..."- помисли си тя.

След още десет минутен път, автобуса спря пред гимназията. Това училище не бе като другите, то бе специално. В него не учеха обикновени хора, в него учеха вампири, демони, ангели, магьосници, елфи и други същества, но тук върколаците бяха над всички. Нямаше много правила за спазване, но най-важнито сред тях бе:
"Никога не оспорвай думата на Алфата."

Тааааа така.... Това е новата ми история, но се надявам да ви хареса...
Според вас за какво ще се разказва в тази история?
Харесва ли образа на Вивиен?
Някой въобще замисли ли се защо си сложи тази ръкавица? 🤔
Как намирате образа на брат ѝ? (В следващите глави ще има още моменти с него)
Как намирате "наглия тинейджър" 😂 както се изразих в тази глава?
Не забравяйте да коментирате и да гласувате.🖤🖤🖤
Извинявам се за правописните грешки...