Desire | Johnten

2

Трите дни бяха минали мъчително бавно, но дойде и вечерта, в която се очакваше пристигането на Джони.

Тен, подобно на предишния път, обикаляше нервно из стаята. Притеснението го побъркваше.

Когато вратата се отвори секунди по-късно Тен рязко се обърна, но не беше Джони този, който видя.

Дойонг влезе, изражението му бе притеснено и Тен дори не смееше да го попита какво се е случило.

- Джони се върна. - каза Дойонг. - Но е ранен.

- Сериозно ли е!? - почти извика Тен. - Къде е!? Искам да го видя веднага!?

- Спокойно. Краля ми нареди да се погрижа за раните му и тези на Джехьон. Останалите от воините, които са ранени, са с дълбоки рани и са при лечителите. - обясни му Дойонг. - Сега са в стаята където държим билките. Да вървим.

Тен вече малко по-спокоен, бързо последва Дойонг. Двамата скоро пристигнаха в малката стаичка.

Тен замръзна на място щом видя Джони. Бе седнал на един от столовете, виждаше се петното кръв в областа на корема му и Тен бързо изтича към него.

Коленичи пред Джони и бързо се зае с премахването на окървавената горна дреха. Имаше рана в областа над корема. Не беше дълбока, но въпреки това Тен заплака.

- Миличък, недей. - Джони повдигна брадичката му с два пръста, за да го погледне и изтри сълзите му. - Драскотина е.

Тен се отдръпна и стана. Отиде до шкафовете и извади някакви билки и превръзки за раната.

Дойонг вече бе започнал да превързва Джехьон. Той имаше рана на горната част на ръката. Чернокосия бе сложил билки и в момента обвиваше превръзката около бицепса му, внимавайки да не го стегне прекалено много.

Тен се върна при Джони и започна да почиства раната му. Внимаваше да не го нарани. Не искаше да му причинява допълнителна болка.

Постави билки върху раненото място и започна да обвива превръзката около него, като няколко пъти прокара плата през рамото му, за да е сигурен, че превръзката ще се задържи на място.

- Какво се случи? - попита тихо Тен.

- Бяха повече от колкото предполагахме, но се справихме. - каза Джони.

- Не искам да ходиш повече.

- Миличък знаеш, че не решавам аз.