Desire | Johnten

1

Тен наблюдаваше разкриващата се гледка към огромния двор, част от който бе красива градина. Виждаха се стражите, които обикаляха наоколо. Тен се опитваше да не става подозрителен и от време на време се отдалечаваше от големия прозорец.

Но ставаше все по-трудно.

Беше късно.

Той вече трябваше да се е върнал.

Притеснението в Тен нарастваше с всяка минута, в която той не бе до него.

Това се случваше често от известно време. Баща му, който беше кралят, напоследък имаше не особено деликатни спорове с някой малки съседни кралства и изпращаше част от най-добрите си войни, за да се справят с враговете му.

И разбира се той бе от тях.

Тен не можеше да спи от притеснение. Всяко негово заминаване траеше по няколко дни. Той винаги му казваше колко време ще му отнеме да изпълни задачата от краля. До сега винаги се е връщал да време.

Днес трябваше да се върне по залес слънце. Сега беше късно, след няколко часа щеше да настъпи утрото, а нямаше и следа от неговия любим.

Тен започна несъзнателно да крачи напред назад из стаята. В очите му напираха сълзи, толкова бе разтревожен. Молеше се всичко с него да бъде наред. Искаше го при себе си, да почувства силнете му ръце около тялото си. Имаше нужда от него, така както се нуждаеше от кислород, за да диша.

Големите врати на стаята му се разтвориха и Тен спря на място, рязко обръщайки се, за да разбере, кой бе влязал.

Виждайки любимия си на прага, докато затваряше вратите, Тен имаше чувството, че вече може да диша свободно.

Той побърза да дръпне голяма завеса, за да закрие прозореца. Не можеше да рискува някой да ги види. Веднага щом вече нямаше опасност да бъдат хванати, Тен усети ръцете на другия да се обвиват около кръста му.

Тен се разтопи в прегръдката на по-високия и притисна гърба си към него.

- Джони. - прошепна тихо той.

- Тук съм вече. - плътния му глас изпрати тръпки по цялото му тяло.

- Защо се забави ти обеща...

- Знам, миличък. - прекъсна го Джони и го обърна към себе си. - Съжалявам, че те притесних. Просто отне повече време и краля ме задържа след като се върнах, за да обсъдим следващите действия.