You\DoJae\

Пролог

В стаята бе тъмно.От единият край  се чуваше само тихото хлипане на по-малкият.
Всичко бе ескалирало толкова бързо.
Момчето се беше свило и още стискаше силно очи опитваше се да не плаче повече.
Но не му се получаваше много.

-Защо стана така Доьонги?-попита другият и погледна момчето пред себе си.Той беше се свил по цялото му тяло имаше сини.Дори и на леката светлина се виждаха.

-Млъкни-помоли момчето и запуши ошите си.-Просто млъкни.-изхлипа и отново сълзи се спуснаха по зачервеното му лице.

-Не исках да те нараня-продъжи- Никога не съм искал да те нараня Доьонги аз те обичам.-каза и се приближи към него но Доьонг веднага отскъпи назад.

-Ти не обичаш.-изхлипа-Това не е любов.

-Остави ме моля те нямам сили вече моля те.Не ме наранявай.-проплака още веднъж той и стисна в юмрук окървавената си тениска.

-Не мога.Не мога да те пусна любов моя.Ти.Ти Доьонг ми причини много много повече от това,което аз съм ти причинявал.-каза Дже и въздъхна тежко.

-Аз..Аз те обичах...-той вдигна глава и погледна момчето срещу себе си.-С какво сгреших?С какво,че ме наказваш така всеки изминал ден?.

-Вярно е може би в началато си ме обичал.Но после спря-каза с нисък тон и се приближи и надигна ръка.Доьонг беше толкова травмирани,че веднага стисна очи и очакваше удара на другия.Но такъв не последва.Вместо това Джехьон прокара пръсти по леко синята му скула.

-Може би ако всичко беше различно сега нямаше да се страхуваш от мен.

-Моля те остави ме да си отида.-каза чернокоското и го погледна с надежда в очите.

-Да си тръгнеш?-Дже затегна ръката си около вратът му с,което си спечели стон на болка от другото момче.-Никъде няма да ходиш Доьонг.Ти си мой.-почна да вика отново и да стиска повече.

-Пус-пусни ме-опита се да каже момчето но силната ръка на по-големият около вратът му му пречеше да говори.

-Ти ме направи такъв Доьонг.Ти сам си си виновен.Ако не беше се появявал в живота ми може,би сега щях да съм нормален.-каза през зъби.-Ти си виновен ти и само ти.

Доьонг се задушаване и стискаше къката на другия.Опитваше се да се освободи.Джехьон най-накрая се смили и го пусна.А горкият Доьонг започна да кашля и да се опитва да диша.

-Няма да ти позволя да си тръгнеш ти си мой и само мой Доьонг.Ти ме накара да се обсебя от теб сега,ще търпиш последствията.

С това Джехьон излезе от стаята и остави давещият се още Доьонг сам в стаята...
                              ●●●