Нов живот

Настаняването-глава 2

Когато отворих вратата ахнах. Беше точно по вкуса ми.
Беше не много голяма, боядисана в кърваво червено, а през черните завеси не проникваше нито лъч светлина.
Мама разбира се веднага дръпна пердето. От прозореца се виждаше целия въртешен двор на училището.
Огледах се и видях че едното легло и гардероба до него явно бяха заети.
Съквартирантката ми я нямаше.
Съответно аз заех другото легло и гардероб, които бяха от другата страна на стаята. Беше огледално.
Мама ми помогна да се настаня. Общо взето не искаше да си тръгва. Опита да се оправдае още няколко пъти с това, че не съм готова или че искала да се запознае с момичето с което съм щяла да живея, но вече ми писна и реших, че е време да я изгоня.

След като мама си тръгна аз се тръшнах на мекото легло със сиви чаршафи, взех лаптопа си и започнах да разглеждам програмата си.
Що за предмети са това?
В понеделник програмата ми е следната:
1 час:Литература
2 час:Паронамика
3 час:Матемарика
4 час:Английски
5 час:Айронамика
И още 3 часа практика на Палеонтология
Не мога да разбера какво е по дяволите паронамика и защо ми е да уча айронамика и палеология.
Едното няма нищо общо с другото.

Докато си разгадавам програмата някой влезе, надигнах глава и видях момиче на около 19 с ярко червена коса, два пиърсинга на лицето и един на пъпа, цялата в татуировки и облечена с къси панталонки и късо потниче. А да и кожата ѝ беше оранжева.
-Хеей, здравей ти трябва да си Анн. Нали може да те наричам Анн?- проговори тя с широка усмивка. Изглеждаше много мила и искрена.
- Хах, да разбира се. А ти си...?
- Лайла! Приятно ми е.. Е ти си..ъм какво си ти? Извинявай не искам да съм груба но наистина съм любопитно пламъче😁😁😁
- Оу, ами аз съм трибрид😁. Ами ти?
- Аз съм...ами и аз не знам точно, но ми викат пламъче.
- Ясно. Предполагам се самозапалваш?
- Да, нещо такова. Все още се уча.
Хейй, за малко да забравя. Довечера ще има купон. Ела с мен. Ще бъде забавно
- С удоволствие, благодаря. Но имам да уча за тест в понеделник.
- Оооо хайде деее.. Ще учиш в неделя. Моляяяя. - помоли ми се толкова сладко че не можах да откажа.

Влязох да се искъпя и когато излязох от банята нямаше и следа от пламачето а на леглото седеше момче.
- Ъмм... Извинявай?
Какво правиш в стаята ми?- Ядосах се адски. Той се обърна и когато ме видя сромени наглата си физиономия със смаяна. Той просто се изправи и се приближи към мен вече с доста по сериозна мутра. Застана на няколко сантиметра от мен. Беше доста по висок от мен.
- Ехооо... Езика ли си глътна? Говори!
Кой си ти и какво правиш в стаята ми?
Изребчих му се на среща.
- Рик. - Продума най накрая. Ако не бях ядосана сигурно щях да падна заради омекналите ми колене от дрезгавия му и секси глас.
- И какво правиш тук..- прочистих си гърлото - Рик?- оспях едвам да кажа.
- Чакам Лайла,пламъчето.
- И защо не я изчака другаде? Всъщност ти кал влезе?
- Тя ми даде ключ. - Мамка му този адски ме вбесява с неговата наглост. Гледа ме толкова....Не знам..съблазнително, надменно, страстно... Толкова много емоции се въртят в сиво-сините му очи. Боже мога да потъна в тях. Изведнъж звукът от вратата ме извади от мислите ми. Лайла влезе и се стъписа от гледката. Аз седяща по хавлия с мокра коса и Рик вперил очи в мен готов да ме изяде.
-Ъммм прекъсвам ли нещо? - Попита тя и беше готова отново да ситръгне.
- Не! - Казахме двамата едновременно.
- Готова ли си? - Рик попита Лайла.
- Аз да, но тя не е. - Отговори пламъчето сочейки към мен.
Рик ме погледна изненадано.
- И тя ли ще идва?- бързо погледна отново Лайла и я попита шокирано.
- Хах, даа. Защо? Проблем ли е?- попита тя.
- Да, проблем ли е? - попитах го и аз.
Той ме погледна после и Лайла. Въздъхна и се отказа да спори.
- Не. Нямам никакъв проблем.