Нов живот

Партито- Глава 3

След като Рик излезе от стаята за да се приготвя се рязрових из гардероба какво би било подходящо за купон.
Ровех се 20 мин. Нищо не беше достатъчно секси, готино или пък поне приемливо...
- Искаш ли да ти дам рокля?- попита ме Лайла.
-Ох.. Да ще съм ти много благодарна.- отговорих и отидох до нейния гардероб. Тя ми подаде закачалка на която имаше възхитителна рокля. Черна коприна, дължината ѝ беше до бедрата... И ах чувството че ако се наведа всичко ще ми се види. Прилепнала горе и свободно падаща от талията надолу, с гол гръб тънички презрамки и покрита със кърваво червена дантела.
-Мамка му! Да, това е роклята-казах аз докато се оглеждах в огледалото...
-Отива ти😁! Хайде да вървим- подкани ме Лайла.

Паркирахме колата на Лайла и когато излязох бях потресена. В имение, почти колкото училището ми се вихреше невероятен купон. Докато влизахме попитах Лайла:
- На кого е този замък??
- На Рик.
Моляяя?? На Рик??? Кретена дето беше в стаята ми? Ужас. Дано да не се засечем някъде.
Иииии... Моята черна уста....
В мо ента в който влязохме Рик ни посрещтна.
- Хей момичета. Идвате ли да играем истина или предизвикателство?
- Не благодарим. Ще отидем да си сипем нещо за пиене. Къде е кухнята?- казах бързо преди да изчакам някакъв отговор и просто задърпах Лайла на страни.
-Какво ти става бе жена? Успокой се малко. Какво си ме задърпала? Кухнята дори не е на там.- Пищя и врищя Лайла докато я теглих за китката колкото може по далеч от този.
- Не го харесвам. Не искам да съм близо до нег...- почнах да обяснявам на Лайла но тя ме прекъсна като сложи пръст на устните ми и ми изшътка.
- Спокойно. Той е готин. Просто е такъв. Трябва ти време да му свикнеш. Когато го опознаеш е наистина приятна компания.- каза успокоително тя.
- Не искам да го опознавам и няма да си хабя времето за този.. Просто не искам да е близо до мен.- казах аз леко успокоявайки се.
- Но Анн, той е мой приятел и е в моята компания, а аз съм ти съквартирантка. Неизбежно е да се виждате...- каза Лайла. За жалост е много права.
- Е да, добре, права си. Хайде да си сипим нещо защото ако ще трябва да играя на предизвикателства с този наистина ще ми трябва алкохол.- казах аз засмивайки се на последните няколко думи. Лайла също се изкиска сладко и ме задърпа към кухнята. Мамка му тази къща е наииистина ОГРОМНАА. Минаха 10 минути докато стигнем до кухнята. Аз направо си взех едно шише водка, защщото нямаше шанс пак да вървя в тоя хаус и тоя народ 20 мин докато стигна до кухнята да си налея пак...
Лайла някак си успя да намери другите, бяха във фитнеса... Там почти нямаше хора. Беше спокойно.
Бяха седнали на едни дивани и си гояореха и се смяха.
-Хей, как сте хора?- провикна се Лайла.
- ЛАЙЛААА- изпищяха няколко момичета и ѝ се нахвърлиха. Аз се засмях и се дръпнах защото иначе аз щях да изям някой удар докато се мятат. Поогледах се и погледа ми се засече с този на Рик. Ъх ся пък за какво ме зяпа?
-Здравей, аз съм Диляна.- подаде ръка едно напълно обикновенно изглеждащо момиче.
- Здрасти, аз съм Анна-Локреция. Наричай ме Анн😁- казах аз и се здрависахме. Запознаех се и с другите. Не им запоомних имената. Трудно помня имена.
Седнахме при тях и аз отворих шишето и отпих голяма глудка водка. Изгори всичко в мен. Затворих шишето и погледнах право кхм Рик, който също ме гледаше.