Impulse

Chapter 3. Luck?

Ушите ми пищяха, а хладният въздух накара всяка една част от тялото ми да настръхне.Закопчах якето си, но това разбира се не помогна.Изкарах телефона си и звъннах на такси, надявайки се то да пристигне бързо, преди да съм замръзнала.Повдигаше ми се, шотовете май все пак не бяха толкова добра идея. Винаги така става.

Допрях длан до устата си, опитвайки се да спра неизбежното.Приклекнах съвсем леко до стената и изкарах така да се каже всичко от организма си. Тогава го усетих, присъствието на някой друг. Беше зад мен. Усетих как този човек хвана косата ми,но не я дърпаше. Напротив,държеше я нежно, опитваше се да ми помогне.

Извърнах глава, за да видя моят "спасител". Беше момчето, с което се сблъсках на изхода, Уилям. Естествено. Какъв късмет. Човекът, от който най-малко се нуждаех в момента.

-Благодаря за помощта.-усмихнах се леко, отдалечавайки се от него и започнах да се оглеждам за проклетото такси. Токчетата ме убиваха, и единственото, което исках е да се прибера при мекото ми като облак легло. Но не винаги получаваме това,което искаме, нали? Каква трагедия.Няма ли тази "прекрасна" вечер да свърши вече. С периферията си забелязах, че отново се приближава към мен. Избърсах устата си набързо, надявайки се да не ме е забелязал.

-Е, значи "неук", а?- подхвана той,усмихвайки се самодоволно и скръсти ръцете си,наблюдавайки реакциите ми.

По дяволите. Не бива да се поддавам. А тези очи...караха ме да се чувствам така сякаш съм в техен плен. И ми харесваше. Толкова красиви и изпепеляващи.Оттърсих се от мислите си и се опитах да си докарам колкото се може по-сериозен вид.

-Слушай, съжалявам ако съм наранила чувствителното ти его,но...-спрях се точно на време,усещайки как отново ми се повдига.

-Наистина ли искаш да довършиш това изречение?-повдигна вежди, смеейки се.

Започваше да ми лази по нервите. Надут тъпак. Но не може да му се отрече,определено е привлекателен... Стига. Осъзнай се, това не е роман на Спаркс.

-Винаги ли преследваш жените от баровете, като някой извратен перверзник, правейки се на добър самарянин?-смръщих се, и преди да се усетя загубих равносвесие и злитнах настрани. Той ме хвана за лакътя и предотврати поредното ми излгане за тази вечер. Изчервих се засрамено и се втренчих в очите му. Мамка му.

-Имаш доста голяма уста за момиче, което стои само пред затънтен бар с непознат, не мислиш ли?

Ето я пак тази самодоволна усмивка. Изтръгнах ръката си от неговата и отстъпих няколко крачки назад.

-Какво има? Не понасяш някой да ти казва истината в лицето ли? Е, казвай, какво искаш от мен?

Е,браво Дейзи. Добре изиграно, ако завършиш увита в чувал в някой контейнер не се учудвай....колко съм глупава. Въобще не трябваше да напускам сама бара.

-Смело.И грубо. Обичайно ли изказваш така благодарността си или просто се правиш на корава? -усмихна се и застана на сантиметри от мен, поставяйки длан от едната страна на лицето ми и ми намигна. -Ще се видим отново, Дейзи.

Стоях на едно място,невярвайки какво се случва, никога не се бях сковавала така. Не можех да помръдна и мускулче. Набиващото спирачки такси спря до мястото,на кето се намирахме ние и ме извади от състоянието , в кое бях изпаднала. Уилям се шмугна бързо в него преди дори да успея да възразя. Негодникът ми открадна таксито. Чудесно, няма що. Ами сега?

Въпроса,обаче който не спирам да си задавам е как е възможно да знае името ми? И какво беше това "ще се видим отново"? Толкова много въпроси се въртят в главата ми, но на никой от тях не мога да  отговоря.