Той каза ,,Омъжи се за мен"!!!!! Какво да правя?? Не знам какво да му кажа, ами ако е шега... Докато бях потънала в мислите си Таеюонг и Джонгугх се затичаха към нас и паднаха на колене пред мен.
- НЕ, омъжи се за мен!- казаха в един глас Гугхи и Таеюонг
Момчетата се спогледаха злобно, станаха и започнаха да се карат за мен. Офф защо това се случва все на мен, не може ли живота ми да бъде малко по-нормален. Изведнъж от храстите изкочи ослепителен, очарователно красив и умен мечоносец- на име Свет. Носеше черна маска свършваща точно до красивите му отворени ноздри, а заслепяващият му розов хайлайтър подчертаваше красиво изпъкналият му нос. Имаше перелина видно направена от винтич мушама, която заслепяваше слънцето с изтъркаността си. Под перелината му си беше сложил тениска със среден на големина надпис ,,Senpai 4 our hentie". Той докосна мекият ми лакът и спускайки ръката си до пръстите на моята се разтреперих. Сплетохме ръцете си и точно когато заключихме очи ме дръпна толкова силно, че паднах на тревата в кучешката полянка и Свет започна да бяга из тревата влачейки ме след него. Поне корейските ми оппарс не забелязаха и още се караха. Докато се усетя бяхме пред някакъв розов ван на аниме момиче, приличаше на Барби. Аз не се притеснявах защото моите оппарс ще дойдат за мен.
Междувременно:
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Натикаме вътре във вана и ми даде една мокра кърпа, за да си избърша лицето. Докато пътувахме Свет постоянно правеше неочаквани дрифтове и остри завой, а аз постоянно си удрях главата в багажника. След 10 минути главата вече ме заболя от постоянното удряне в стените и за мое щастие спряхме. Чух високите токчета на Свет да идват към мен и докато се вслушвах вече бе отворил вратата и светлата бяла светлина ме заслепи. Като пак си отворих очите видях Паметника на Свободата. А бе тоя нормален ли е, качил се е на тротуара и в момента сме точно пред него. Тъкмо щях да му бия един шамар и да избягам, но той почна да рецитира някво стихотворение.
Свет POV
Започнах да и рецитирам стихотворението, което написах за нея. Беше ме твърде страм да я гледам в очите, затова наблюдавах паметника.
-ах Вики Вики не знам дали мога да ти викам Мики, но едно знам...че...че те саранхе още като те видях за 1път и те доведох тук защото ако бъдеш с мен ще бъдеш свободна,бъди с мен.....обаче само нека е тайна че гаджето ми да не разбере
-айгуу..оппар по-добре не...миане аз не те саранхе-каза Вики с перфектният си Сеулски диалект
Бях твърде разбит, за да я погледна в красивите и дълбоки очи-Хаджима... пали, пали и се махай- отвърнах студено. Чух как Вики стана от студената ламарина на вана ми и си тръгна. Бях съкрушен, не исках никой да ме вижда повече, качих се на Паметника и заспах там. Тъкмо се унасях, докато някой не ме замери с цигара. ПобЕсНЯх.!!
-Абе, келеме, има кош. Маика-изкрещях, докато се обръщах да видя кой е. Малеее тва беше поуицай.
-Я слизай от там бе, да не ти нанеса 1000 демич- каза поуицая заплашително. Нямах друг избор и слязох. Поуицая ме заведе от факуутета и там останах.
Вики POV
Вървях си към вкъщи и се чудех, защо оппарс не дойдоха. Знаех си че не им пука за мен, на кой му. Започнах да плача не исках никой да ме види, за това почнах да тичам към спирката, но се блъснах в две жени...
