bts oppas ме обичат

Неплатена сметка

Започнах да плача не исках никой да ме види, за това почнах да тичам към спирката, но се блъснах в две жени. 
Едната беше кестеняво руса и изглеждаше с изсушена коса заради прекомерното боядисване също беше с кафяви очи и не носеше грим само една черна маска казваше се Асами.
Другата беше ниска с дълга червена коса,имаше светло кафяви очи но се виждаше че е с ефитини лещи , носеше малко корейски грим но не беше много добър гримьор,тя също с черна маска и яке стигащо до петите. Казваше се Ким Йонг Сол.
Те се поклониха и в един тон като децата в детската градина казаха на развален корейски "онионгахасейо" и ме поканиха да отидем на корейски ресторант заедно.АЗ СЕ СЪГЛАСИХ.
Като пристигнахме в корейския ресторант тъкмо щях да поръчам докато Асами не ме спря и каза че яденето ми е от нея.Аз с моя евтин гъз си поръчах 15 от 25те ястия за да се натъпкам и това което не мога да изям да опаковам за вкъщи. Като се наядох се развиках:
-ЕЙ АСАМИ ТИ ЗА каква МЕ Вземаш? Мислих че не мога сама да си платя ли?-Йонг Сол се намеси-Недей да се ядосваш това е корейски маниер, който покани той плаща.-аз отвърнах-Корейски маниер ли?!Та ние сме в България!

Асами се осъзна и каза:
-Добре, съжалявам нека те закарам до вас.

*Аз си мислех*
Малее днеска ударих джакпотът първо ме нахраниха а сега и ще ме Закарат, нищо не плащам!

Качих ме се в колата не беше много чисто но пътя беше само 10мин,миришеше на мокри кучета и по земята имаше само чаши от бъбъл тий а на стъклото снимка на Милко Калайджиев и едно пиленце залепено на стъклото на шофьора хула танцьорка което пееше "елате пиленца при батко"

Тръгнахме. Докато се возехме ударихме 2,3 пъти бордюра но събрах сили защото оставаше малко до вкъщи, докато тя не зави по някаква уличка и каза че знае по пряк път,не знаех как това е прекия път но нямаше какво да направя бях заключена в тази кола. Докато пътувахме по тъй наречения път щяхме да ударим един пешеходец който минаваше по пешеходната пътека и тя си отвори прозореца и го напсува на майка. Пренесох ме се на трамвайните линии но скоро се върнахме на платното.

Стигнахме до апартамента ми,не знам защо и трябваше да паркира но ето ме , стоя и я гледам как паркира. Удари кофите нищо че имаше място за 3 коли. Поне се постара.

Слязох от колата и казах:
- Благодаря за чудесния превоз. Искам по някакъв начин да ти се отплатя. Кой е любимият ти изпълнител?
-Аз много обичам Милко Калайджиев.
-Добре, ще ти го докарам както ти докара мен и някой слънчев ден заедно ще танцувате на "мутавчийски кючек"
Асами тръгна да се покланя обаче вместо това падна и каза "комауо,коничиуа"
*В мислите на Ким Вики*
Не знам какво си мислят тези хора,аз нямам пари за ядене а вече им обещавам срещи, не стига че им се развиках защото ми беше скучно а и ме закараха...

Допълних:
- А ти Йонг Сол кой ти е любимият?
Йонг Сол:
-Оппар Уондон Оли, той много прилича на Джимин оппар.
И след тази невероятна случка казах:
-Вие сте добри хора,аз ще ви възнаградя някой ден,дайте си номера за да се виждаме по често.

Най-накрая си казахме чао, не мога да го търпя тоя корейски етикет техен ама какво да се прави като ми плащат яденето и транспорта.Като се качвах обаче трите Джъмбо торби ми натежаха и реших да оставя торбите Пре вратата ми и малко да си почина,бях на път да си извадя ключа но една тъмна фигура ме придърпа в тъмнината.