ИСТОРИИТЕ, В КОИТО СЕ ГУБИШ

1. ЕДИН ДЕН

Мейсън се прибра след поредния тежък работен ден. Взе си душ и седна на дивана в хола, отпускайки мускулите си. Не чувстваше глад, затова си каза, че и тази вечер ще си легне без да вечеря.
Напоследък се задушаваше от празнотата на големия апартамент, в който живееше. Но суровият му характер не допускаше никого до тялото и душата му. От време на време, оставяше място в съзнанието си за спомените, които създаде с нея. Сърцето му жадуваше отново да я има при себе си, но разумът му твърдо отричаше липсата й. Мълниеносно го връхлетя моментът, в който тя го напусна с думите : "Бъди щастлив, но първо със себе си. Ако не се получи, прочети това.", докато тикна в ръцете му бял плик.
В този миг искаше да го разкъса. Но го пъхна в ъгъла на шкафа в спалнята. "Няма да ми се наложи да го чета" , мислеше си тогава.

И ето го сега тук - унил, отчаян, обезверен. Празен.

– По дяволите! – изкрещя незнайно на кого.

С тежки стъпки се запъти към спалнята, отвори шкафа, разхвърли всички документи, сметки, тетрадки... и стигна до него. Не си направи труда да върне всичко на място.
С треперещи пръсти скъса плика и извади вече пожълтял лист. Внимателно го разгъна. Първото нещо, което съзерца, бе красивият почерк на Луиза. Нито твърде ситен или едър. Леко наклонен. Тя обичаше да изкривява определени букви.
Мейсън покри с една ръка устата си, присви очи, преглътна веднъж, после си пое въздух и зачете с ускорен пулс:

"Отправям едно огромно благодаря към теб, Мейсън. За всичко. Оставаш си скъп за мен и знам, че ще дойде миг, в който ще преглътна цялата болка примирено. А ти, един ден, когато осъзнаеш, че ти липсвам, обади се. Тайно се моли да не отвърна на обаждането, защото ще ти е неловко да чуеш гласа ми след толкова време. В тези секунди на позвъняването, които ще ти се сторят като часове, си подготви кратък сценарий в главата. Убеди се, че ще ми кажеш какъв глупак си, за да допуснеш нещата между нас да приключат така недовършени. Дишай дълбоко и се приготви да обясняваш как не спираш да мислиш за всичко, което бяхме и вече не сме. Разкажи за безсънните нощи, загубата на апетит и нежеланието да се усмихваш, след като ме няма до теб, за да отвръщам на усмивките ти. Аз ще забележа името ти върху екрана на телефона си. Ще си отдъхна вътрешно, че не съм те изтрила от "контакти", защото иначе щях да вдигна. Сърцето ми ще пропусне удар. Ще забравя как се диша. Коремът ми ще се преобърне. За частица от секундата ще се сетя за неописумото чувство, което близостта между теб и мен, ми доставяше, карайки кръвта ми да кипи. Ще се усмихна извинително на човека срещу мен и ще изругая немощно наум, защото винаги ще искам да бъдеш ТИ на неговото място. С треперещи пръсти ще доближа телефона до ухото си, изправяйки се на крака. Трудна задача, тъй като ще ги почувствам омекнали, но все някак ще запазя равновесие. Няма да ти вдигна, не. Ето. Включва се гласовата ми поща. Чудно как няма да затвориш. Ще чуя гласа ти. Гореща сълза ще се търкулне по дясната ми буза и ще капне на пода, докато едра и пареща буца се настанява в гърлото ми. Сълза, пълна с безброй изживени чувства с неизказани думи. Ще изтърсиш едно неуверено : "Аз... само исках да те чуя как си." и мигом връзката ще прекъсне. Аз ще заридая с всички сили. Ти ще разбиеш мобилното си устройство в стената. Ще хукна нанякъде и ще набера номера ти. Но няма да получа отговор, заради разбитият ти на парчета телефон. В това разминаване (отново) няма да има ни капка случайност. Съдбата умишлено няма да ни позволи нито да се докопаме един до друг, нито да се имаме. Тогава защо си играе с нас така, както кукловод с кукли на конци? Никога няма да разберем."

Мейсън усети влажността в очите си, която напираше да се излее под формата на сълзи. Докато четеше, сякаш можеше да чуе гласа й, пропит с болка и нежност.

– Господи, какъв глупак съм! – отново изруга. Тази жена преобърна живота му, както щом се появи в него, така и след като си тръгна. Но не по собствена воля. Вината винаги щеше да го преследва. Как можа да прогони щастието си?
Сигурността превзе ума и душата му.
Нямаше да промени нищо.
Наистина се чувстваше гузно.
Щеше да го направи.
Щеше да се обади на Луиза.