ИСТОРИИТЕ, В КОИТО СЕ ГУБИШ

2. НИРВАНА ЗА ОЧИТЕ МИ

Наблюдавам те. Толкова съм близо до теб, а същевременно толкова далеч.

Небрежно поставяш една цигара между напуканите си устни, след което я запалваш. Вдишваш дълбоко отровата, издишваш тютюневият дим. Как ми се иска да бъда на мястото на хартийката. Да бъда приклещен по своя воля в устата ти. Да си дръпнеш от мен, да ми позволиш да "надникна в теб."

Ти си най-невероятната гледка, която очите ми имат привилегията да съзерцават. Не е възможно да те сравня с нито едно цвете, с нито една прекрасна природна гледка. Не мога да характеризирам красотата ти - такава величествена дума не съществува.

Очите ти - безкраен поток от синьо и зелено, косите ти - светли преобладаващи нюанси, наподобяващи мечтите ми.

Усмивката - капанът, в който съм попаднал и нямам намерението да изляза, да се измъкна по някакъв начин оттам.

Съсредоточеният ти поглед в една точка ме побърква. Погледни ме. Виж ме. Само това искам.

Стоя и те гледам от няколко минути, или може би няколко години, не знам. Осъзнавам само, че когато фокусирам вниманието си върху теб, времето спира, света престава да същестува, Земята прекратява движенията около оста си.

Ти си прекрасно момиче. Не заслужаваш да се тровиш. Да разваляш малко по малко същността си. Не мога да издържам.

С плахи крачки се приближавам до теб. За щастие, успявям да забележа как за частица от секундата очите ти се плъзват по мен. Крива усмивка трепва върху плътните ти, чувствени устни.

Издърпвам цигарата, която се намира измежду тях, с думите : "Недей. Нямаш нужда от това. Твърде красива си и просто не ти отива." След което без никакво усилие я скъсвам на две, поставям в едната си длан двете парчета тънка хартия, изпълнена с изсушен тютюн и свивам пръсти. Ти недоумяваш какво се случва. Просто стоиш безмълвно и не се противопоставяш. Продължителният ти поглед, който задържаш предимно върху лицето ми, подкосява краката ми и пораждаш чувството, че всеки момент ще се строполя върху студената земя и няма да мога да се изправя с дни, а може би и със седмици...

Обръщам се бавно, но самоуверено, с намерението да се отдалеча от теб, преди да извърша нещо импулсивно, което ще ме накара да съжалявам.

Нещо ме възпира. Хвърлям едно око през рамо и разбирам, че явно имаш да ми казваш нещо, тъй като си обвила белите си пръсти около китката ми.

"Най-накрая!" - вътрешно извиквам с въодушевление. Гореща вълна облива корема ми и се разнася като вихър из кипящата ми кръв.

Без да се отскубвам напълно от нежната ти, и в същото време здрава хватка, извъртам глава към теб и се усмихвам несъзнателно. Трябваше да се получи по - скоро "чаровна усмивка", но в момент като този, дори нямам представа как изглеждам отстрани.

Посягаш с ръка към задния джоб на черните си прилепнали дънки и изваждаш цяла кутия, пълна с цигарите, които обикновено пушиш.

Без да кажеш нито дума, я поставяш в горния джоб на якето ми, а после отправяш загадъчна усмивка.

Освобождаваш обвитите си пръсти около китката ми, скръстваш небрежно ръце пред гърди и ме подминаваш бързо.