Дан Рейнолдс и Куки

Лигавни+отмъщение

  Джънгкуук не искаше да стане от дивана, дори и ако земетресение или друго природно действие се бе случило. В един момент започна да пада и да се свлича към студения под.
  - Ще спреш ли да се свличаш от дивана и не седнеш нормално. - попита Дан със странна усмивка на устата. Все пак човека живее с четири деца и може да пази самообладание. Това децата си го правят редовно.
  - Неееее, тавана е красив. - отвърна Куук, държейки се като малко дете. Ако е имал намерения да ядоса Дан, няма да се получи.
  - Хайде Джънгкуук, ставай. И друг тук иска да седне на този диван, ти си разпрострял целия. - каза Рейнолдс като се насочи към дивана.
  - Ама аз не искам. - отговори младия и започна да показва такива сладки кучешки тъжни физиономийки, че никой да не може да им устои. Дан сякаш имаше ваксина против това, защото такива неща при него (освен понякога де 😉) и се настани до него.
  - Ставай, че клип трябва да се прави. - рече бащата и погледна към младенеца като се смее. Джънгкуук погледна него и после към тавана. Започна да пада по-бързо, когато вече цялото му тяло беше на студения паркет.
  - Готово станах. - каза той уморено, но се лигавеше още повече.
  - Не, не си. Айде ти ставаш, а аз ще си стоя тук. - рече Дан.
По-малкия пъргаво се изправи от пода и погледна по-големия с недоумение
  - А значи ти ще ми казваш да ставам от този толкова пухкав диван, ала ти си имаш правото да седиш там.
  - Хеми, защото се знае, ще аз няма да падна от дивананарочно, да се свличам към студения паркет и да правя любовни комплименти към бледо жълтия таван.
  - Хмм, добре. Искаш ли нещо за пиене. - попита Куки, като започна замисли неговото отмъщение.
  - Ами, може една чаша кола с лед - отговори вокалиста на Imagine Dragons.
  - Добре. - каза Куук и се запъти към малкия оборудван хладилник, за да извади напитките. През това време Дан гледаше в телефона си.
Дори не забеляза кога Куук се върна с колата в ръце. По най-тихия начин Джънгкуук се приближи близо да гърба на Дан и пусна парчето лед в тениската му. Вокалистът от инди рок групата се изправи гърба си все едно пчела го е ужилила. Това, че насън беше жешко лято не оправдаваше нищо.
  - Това става когато разделяш Джон Джънгкуук от така желания му диван. Щом Дан се изправи от дивана Кук се хвърли на удобната мебел все едно му е за последно.
  - То верно бил удобен тоз диван. - каза по-младият.
Дан се засмя - и удобен му бил. Той реши да си отмъсти за това.
  - Добре. Какво искаш да ядеш? - погледнаха се.
  - Мммм, пица. - каза му Куук.
  - Пица, пица. - отвърна Дан и като се обърна се усмихна дяволито. Момчето дори не знаеше какво ще му се случи.
  - Имам един приятел, който работи в пицария. Там е евтинко и ресторантът е 5 звезди.
  - Еми какво чакаме тогава?
Дан отиде да се преоблече. За всеки случай си взима по една резервна тениска. Облече си тениската от LOVELOUD през 2017 и бяха готови да излизат. Онзи човек знаеше, че, ако Дан води някой приятел (освен семейството си) значи трябва да му направи номер.
  - Е, поръчки каквото си искаш. - каза му Дан и го гледаше с леко повдигната вежда. Невинното момче си поръча една от пиците и тогава дойде сервитьора. Взе поръчките и се отправи към кухнята. Храната и напитките дойдоха и момчетата започнаха да ядат.
  - Бон апети!
В един момент на Кук му стана странно - не можеше да отхапе от пицата. Все едно тестото беше от камък, но добавките отгоре бяха от изпечена пица. Видя, че тестото е от лед (буквално лед) и го погледна
  - Наел ли колко те мразя в момента? - попита го жертвата на номера
  - Хахаха, не. - отвърна му Дан - Така става като се занимаваш с Даниел Колтър Рейнолдс и Селюл от Венеция.
  - Ама, на мен ми се ядееееее - замръкна Джънгкуук.
Поръчаха нова пица за Куук и той я изяде за броени секунди.
  - Поздравления за номера. Беше смразяващ, буквално
  - Благодаря, благодаря.
Хората си платиха нещата и си отидоха. Селюл ги поздрави преди да излязат и право към работните си места.
  - Айде сега идеи.
Джънгкуук явно си бе намислил идеи за клипа и започна да обяснява. ЯПо едно време започна и да ръкомаха с ръце и да крачи напред - назад.
  - Това беше от мен.
След това Дан се изяви също. Не му отне много време и приключи също.
  - Това беше и от мен.
  - Много добри идеи. Само трябва да ги обединим.
  - Мда.
-----------------------------------------------------------------
⭐⭐⭐⭐⭐