To my neighbor

5 глава

Анабел:

Влезнахме си по стаите. Реших да си взема душ, беше дълъг ден, а още не е свършил. Влязох под водата и седях докато не ми звънна телефона. Спрях водата, сложих си хавлията и и излязох. Вдигнах телефона. Беше баща ми. Има задача за мен. Затворих телефона и се върнах под душа. Измих останалия сапун по кожата си и отидох да се облека. Сложих си черен клин, черен потник и кожено яке.Обух си ботите, а косата си я вързах на конска опашка. Взех пистолета и го скрих под дрехите си както винаги. Минах през Биа и и казах, че тръгвам. Задачата беше елементарна. Промъквам се в склада на някакъв, изсипвам газта и дръпнал кибритената клечка.
Елементарно. Дали? Още с влизането ми в склада задачата се усложни. Защо? Не бях сама. Имаше хора навсякъде, но това нямаше да ме спре. Тихо разлях достатъчно газ, за да пламне целия склад без много усилия. Тъкмо щях да драсна клечката когато някой светна лампите.
-Какво си имаме тук?-чух непознат глас да ми се присмива, а дори не знаех от къде идва звука.-Да не би да си мислеше, че ще ти се размине?-пред мен излезе някакъмъж на средна възраст.
-Кой си ти?
-Мисля, че познаваш Лукас. Аз съм неговата дясна ръка. Учи в твоя университет, а ти си малката кучка която трябва да си плати.-той се засмя и насочи пистолет срещу мен.
Щом така ще играем. Извадих пистолетът си и също го насочих напред. Отнеха ми секунди да го прострелям, а след което да драсна кибритената клечка. Ходех към изхода, а зад мен пламъците бушуваха. На крачка от изхода усетих силна болка в двете ми бедра, зрението ми се замъгли и паднах на земята. Пред мен застана самият Лукас Моркенщайн с пистолет в ръка.
-Признавам смела си..., но не колкото мен.-клекна близо до мен.- Днес си в краката ми, а утре цялото ти семейство.-докато говореше с бавни движения се опитвах да достигна ножа скрит в ботите ми. Беше трудно. Вдигна пистолета срещу корема ми, щеше да стреля, но с бързо движение забих ножа в корема му. Изпусна пистолета и падна на земята. Болката беше ужасна. Не можех да се помръдна, а пламъците се приближаваха все повече към мен и ме задушаваха. Намерих някаква сила и започна с ръцете си да се придърпвам към изхода. Ръцете ми се хлъзгаха от кръвта по тях, но не спирах. Излязох от там, затворих вратата и го оставих да умре. Подпрях се на едно пале и започнах да се повдигам, за да стана. Успях и с много малки и болезнени крачки стигнах до колата. Седнах вътре и започнах да ровя из жабката. Вчера с Биа бяхме сложили болкоуспокояващи под формата на инжекции. Взех една и си я забих в крака. На задната седалка имаше някаква блуза, скъсах я на две и притиснах двете парчета в раните. Взех телефона и набрах Бианка, не след дълго ми вдигна.
-Ало?-каза сънено в слушалката.
-Биа викни лекар в нас, до 10 минути ще дойда. Моля те чакай ме долу.-казах тихо в слушалката и затворих телефона.Стиснах зъби и запалих колата. Натиснах газта и подкарах към нас с пулсираща болка в краката и замъглен поглед. Дори не знам как стигнах толкова бързо. В единия момент бях пред склада,а сега съм пред блока. Спрях колата, а Биа и някакво момче тръгнаха към мен. Нямах никакви сили, едва виждах какво става пред мен, а кръвта беше много.