Dream boy | ᵈᵒʸᵒᵘⁿᵍ ᵃⁿᵈ ʸᵘᵗᵃ

oneshot

Първи цвят, втори цвят, а рисунката продължава да не става. Или поне не по стандартите на любимият гимназист в университета по изкуства - Накамото Юта. "Липсва живот", "Добър си но й дай живот", продължаваше да чува все едни и същи реплики за себе си и своите любими "огледала на емоциите" си, но момент... това означаваше, че му липсват чувствата? Че му "липсва живот"? Не, не и пак, не. Японецът притежаваше необясним и трдуно разбираем стил, затова и повечето го смятаха за смахнат. Предпочиташе картините си в тъмната гама, с повече черно и сиво за спокойствието и тъга от годините, синьо за цвят за онези малки моменти на щастие и нещо подобно на лилаво... защо лилаво? Просто така го виждаше, момчето от рисунките, което толкова силно желаеше да съживи по един свой си и необяснимо красив начин, в лилаво. А защо толкова държеше на тази точно определена тема? Един от най-влиятелните лектори на университета му бе възложил тази задача, да нарисува "човека на своите мечти" и ако веднъж успееше да се справи с тази задача, то тогава рисунката му ще има възможността да участва в изложбата на града със заглавие "Нашите млади таланти", където допускат творчеството само на най-добрите.  Фактът, че получи подобно предложение накара Накамото да не се чувства като един пълен провал, за какъвто го имаха не други, а най-близките му. Те просто спираха да подмятат изрази, целящи да откажат младия мъж от нещото, което обича да прави най-много още от съвсем малък и то защо? Защото в това нямало бъдеще, нямало пари, нито пък кариера и щял да остане на улицата. Е, това нямаше значение, защото Юта пое живота си в ръце, веднъж стъпил в университета по изкуства, който не само го срещна със съдбата, която пък бе така любезна, за да му покаже пътя, но откри и много други приятели, с които да споделя ежедневието си. Например Сиченг, съквартирантът му, с който не само успяха да намерят прекрасен общ език още от самото начало, но и си станах най-добри приятели.

Уин, както го наричаше Накамото, бе едно скромно момче. Занимаваше се с танци, което го отделаше в едно от съседните крила на университета, но в крайна сметка, накрая двамата пак се оказваха седнали на една маса в столовата, заедно с Юкхей, онова момче, по което си падаха всички, но всъщност той си е чист гей и влюбен в най-добрия си приятел... това е друга история, а до него винаги седеше любимата лепка Ронджун, първокусникът, който "приютиха" веднага щом забелязаха подигравките от колегите му спрямо лилавата коса на момчето: