sleepwalking; paranormal fic

Четвърта глава

"Дъщерята на Хансен се казва Лола. Близначката ѝ Ели почина преди две години."

Тези две изречения кънтяха в главата на Колет. Не можеше да престане да си ги повтаря. Дума по дума. Наново. Сякаш се опитваше да си предаде информация, което бе твърде сложна за разбиране. Защото беше такава. Ели или по-скоро Лола немалко пъти бе идвала с Колет да разхождат Сайръс. Бяха си говорили на различни теми. И нито една от тях не беше свързана с починалата ѝ близначка. Всъщност момиченцето се държеше нормално, като че ли не бе преживявала подобно събитие; такава загуба.

Но Колет имаше твърде рационална и логическа същност. За момент се усети, че подобно нещо трябваше да си има обяснение. Затова затвори очи и премисли, както правеше през последното време, което прекарваше в собствената си глава.

"Какво ако е просто объркване и детето просто ходи насън?", запита се Колет и за момент почти се убеди в тази мисъл.

- Може би просто съм се объркала, нали? Такива неща се случват постоянно. - заяви момичето.- Неща като наводняване на баня и запалване на кухня? Сами? Без чужда намеса? - зададе въпросите Джия.- Благодаря, че ми напомни.. - въздиша Колет.- Но е възможно Лола да го е направила, докато е ходила насън. - предположи господин Йепсън.- Мисля да се придържам към тази версия и да се върна към нормалния си начин на живот.

Понякога да си здраво стъпил на земята и да приемаш за истина само нещата, които виждаш, може да ти попречи. Да видиш отвъд видимото. Да се докоснеш до онова, което не може да бъде докоснато. Нещо, което не всяка човешка психика би понесла. Колет винаги се възхищаваше на приятелката си Джия. Тя имаше перфектния баланс между това да мисли и да вярва. Сякаш стъпила с единия крак на земята, а другия нагоре, където бяха всичките ѝ духовни убеждения за Вселената, смисъла и живота. Джия не беше нито твърде вятърничава и отвеяна, нито прекалено вглъбена в земната си натура. За разлика от Колет, която трудно можеше да излезе от стабилния си начин на живот с рутина, планове и списъци. Тя не намираше никъде този баланс така, както в приятелката ѝ, която на моменти я караше да чувства повече, отколкото да мисли. И понякога това дразнеше Колет. Защото тя самата трудно допускаше хора до себе си, които да нарече близки. Характерът ѝ бе особен. Трудолюбивата ѝ природа я караше да работи здраво за нещата, които иска в живота си. Амбициозна със стегнат характер, рядко показваше чувствата си, а понякога дори криеше експресията на емоциите си по лицето. Като препарирана. Очите ѝ не показваха слабост - само чувство за закрила. Вдъхваше отговорност и много рядко плачеше.