Кралицата На Мафиотите

Значи ще делим?

Качих се в колата и обърнах така,че момичетата да се качат по най-бързия начин.

А,ето ги и тях.

Отвратителна си!-започна Анелия-Не успях да си изпия кафето.

Съжалявам Ан,но състезанието е много по-важно от едно кафе.

Ема, няма ли да ѝ кажеш нещо?-попита троснато Ан.

Нямам какво да кажа. Момичето си знае своето.
-каза Ема с въздишка.

Потеглих към къщи.

След 20 минути:

Заключих колата и взех няколко торби от багажника. Момичетата доста се отнесоха с пазара днес.

Анджела, нямаш време!-извика Макс когато влязохме.

Да,да знам.-казах и се запътих към стаята си.

По най-бързия начин се изкъпах,измих зъбите и лицето си. Изправих косата си и сега оставаше да се облека.

Слязох на долу с телефона си в ръка. Докато вървях момичетата ми звъннаха.

Меги: МОМИЧЕ, КЪДЕ СЕ ГУБИШ!?- извика приятелката ми.

Да,къде си?-провикна се и Ели.

Идвам! Само взимам каската и тръгвам. Хайде целувки,чакаме се до бензиностанцията.-казах и им затворих.

Хей дребен, готова ли си?-попита Ноа.

Да.-казах аз с усмивка и го гушнах.

Вие ще идвате ли?-попитах аз

Да,но може би по-късно.-каза Дерек и ме целуна по челото.

Добре ,аз ще тръгвам.-казах и прегърнах всички.

Хей фъстък-провикна се Макс ,а аз го погледнах -пази се!

Винаги!-казах с усмивка и го прегърнах.

Качих се на бебчето си-Кавазаки Нинджа,просто красота-помислих си аз и пуснах музика на безжичните си слушалки.

Сложих каската си и тръгнах към момичетата.
Запалих мотора и той започна да ръмжи.

Карах със 180 километра в час,но с моя късмет се наложи да спирам на светофар.

Оправях ръкавиците си докато чаках да светне зелено.

Светофара най-после светна и аз се запътих към бензиностанцията.

Забелязах момичетата и паркирах до техните мотори. До нас спряха три момчетата.