Възхищавам се на подредените хора. Тези, с подредените мисли, подредените действия, подредените вещи. Често в живота си съм се стремяла към точно такова поведение. Харесваше ми спокойствието,
което лъха от всичко това.
Минаха години, преди да осъзная, че никога няма да го постигна, защото просто не го нося. Нещо повече - нося пълния хаос. В главата си, в сърцето си, в емоциите си. На пръв поглед съм праволинеен и решителен човек. Рядко говоря за вътрешните си войни. Всички виждат само вътрешните ми победи. Крайният резултат. Крайните ми решения. Преди да стигна до тях, обаче... пиша цяла книга на ум. Пиша формули и уравнения. Събирам и изваждам сърце от ум, умножавам емоции, деля любовта на болки.
Шкафът ми с дрехи често е разхвърлен. Подреждам го усърдно, но след два дни всичко отново е хаос. Странното е, че когато всичко в него е перфектно мога да го гледам дълго, без да успея да реша какво да облека. Когато обаче всичко вътре е разбъркано, подходящата дреха винаги стърчи решително,
точно пред очите ми.
С живота ми е същото.
В мен е същото.
Шапки долу, подредени хора!
... Аз съм дете на хаоса.
Владея го до съвършенство, обичам го, влече ме.
Всяка сутрин отварям нов ден и обличам това, което вчера небрежно съм оставила за себе си. Сега му е времето, сега му е климата, сега му е модата.
Днес е топло, с полъх на спомени. Облякох си въпроси.
Шапки долу, подредени хора!
Аз съм дете на хаоса.
А вие? 🇧🇬🇧🇬🇧🇬💙💙💙
