Животът беше хубав, докато не се появиха те... Не мислехме, че ще ги видим някога отново...още по - малко мислехме, че ще преобърнат животите ни на 180°
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Любовта е огън, но никой не може да ти каже дали ще стопли сърцето т...
Г.Т Мелис Днес е състезанието и в момента се намираме в сервиза за последна проверка на автомобилите. След сервиза се насочваме към пистата. Понеже ще пристигнем по - рано с Оли преценихме, че ще пием по едно кафе в ресторанта до пистата.
След 30 минути
Най - сетне сме на мястото, колите са на паркинга, а ние се насочваме към тоалетната, за да се подготвим, защото не ни се рискува някой да ни разпознае. Накъдрих си перуката, а Оли я изправи, приключихме с грима и излязохме от тоалетната. Поглеждайки към часовника остановихме, че имаме точно 5 минути до старта. Бързо закрачихме към пистата, но когато пристигнахме там ми идеше да се завъртя наобратно, защото хората, които бяха пред другите две коли бяха Зейн и Камерън. Оли се обърна към мен с погледа питащ,, И ти ли ги виждаш". От своя страна аз само кимнах. Качихме се в колата и зачакахме знамето да падне надолу.
Г.Т Камерън Обикновен ден, нищо ново. Освен, че днес е отново състезанието. От наши хора разбрахме, че ще се състезаваме срещу някакви 2 момичета. Като го споменах на Зейн той умря от смях. Но ето ни днес на пистата срещу нас крачат две красиви мадами, с перфектно поддържани коси и грим, а да не коментирам обувките им. Как ще правиш завои с такъв ток. Но нещо ми грабна внимание и това бяха огърлиците на вратовете им. Бяха досущ, като тези които ние подарихме на Мел и Оли, но за жалост всичко, което беше останало от тях са само децата и дрехите в нашата къща. Бързо се изпари тази идея от главата ми, когато знамето обявяващо старт падна надолу. И всички тръгнахме напред с мръсна газ. Май подцених тия двете. Едната изпревари мен, а другата Зейн. Когато настигнах Зейн и четирите коли бяха на една линия.
Г.Т Мелис Колите се изравниха на една линия. Приближавайки завоя реших да намаля, но спирачката отказа. Бързо набрах Оли и веднага вдигна с въпроса: - И ти ли не можеш да намалиш? - Да! - Но нали всичко беше наред преди 1 час! - Да! Явно някой е прецакал спирачките, докато сме били в тоалетната! - Има само един изход! И той е завоя! - Оли! Не.... - вече беше късно, защото колата и се заби право в каменната стена, която загражда пистата, а малко след нея и аз бях там, но преди погледа ми да потъне в мрак продумах ,,Обичам те". Думи, които едва ли човека, за когото за предназначени ще ги чуе повече.
Г.Т Камерън Тъкмо дойде завоя, който щеше да обяви победителя, когато колата на едната се заби право в завоя, а след това се и запали. Докато се оглеждах за другата и нейната кола последва примера. Зейн обърна своята кола и слезе, за да им помогне, а аз все едно попаднах в транс, но викът на Зейн ме извади от тъй наречения транс: - Бързо имат пулс! Помогни ми! Звънни на 112! Бързо изпълних молбата му и след 5 минути вече бяха тук. Зейн говореше с единия от докторите. Единственото, което разбрах е, че ще трябва да го последваме в болницата, за да дадем показания и да превържат изгорялото място на Зейн.
В болницата
Превързаха Зейн и в момента чакаме полицията да дойде. Бяхме в пълна тишина, докато не я наруших с въпрос към Зейн: - Защо се втурна така към тези непознати? - Просто от човечност! - Зейн?! - Да! - Криеш нещо! - Не! - Зейн! - Добре! Просто се сетих за случката с Оли и Мел и се замислих, че сигурно и те имат хора, които ги обичат! - нищо не казах, а просто кимнах. В този момент се появи докотора с два плика и ни ги подаде с въпроса: - Близки ли сте на пострадалите? - Да! -отвърнах, а Зейн ме погледна с широко отворени очи. - А имате ли техни документи, понеже в якетата им нямаше нищо? - а сега какво ще правим. - Имаме - отвърна Зейн подавайки му две портмонета. - Бяха в колата на съседната седалка! - Добре! Елате с мен до рецепцията! - докато вървяхме оглеждах нещата в плика, а щом погледа ми попадам върху огърлиците им дъхът ми спря. Това са огърлиците, даже и инициалите са същите. - Извинете, че Ви тормозя, но тук има по 2 карти, като по едната се водят починали, а другите са активни. Ето в този момент зелената лампа в главата ми светна, а заедно с нея и сърцето ми трепна, защото това бяха нашите Мел и Оли. Обърнах се към Зейн с усмивка стигайки до ушите, а той със сълзи в очите, пристъпи към мен прегръщайки ме ми каза: -Те са тук! С нас!
Авторска бележка Така така! Нашите сладури разбраха истината! Но имам един въпрос към вас и той е:
Какво според вас се е случило със спирачките на Мел и Оли? Кой според вас ги е прецакал?
Очаквам предположениета ви като коментар о и без да ме игнорирате всеки да сподели мнението си!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
