Познаваме ли се?!

Глава 30

Г.Т Камерън
Прибрахме се , но имах намерение да говоря с Мел, затова се насочих съм нашата стая.
- Мел може ли да поговорим? -попитах
- Да! Влез! - каза някак щастливо. Приближих се към нея и увих ръцете си около кръста й, като я придърпах към себе си и започнах да говоря:
- Мел нямаш си и най - малката представа, колко много съжалявам за думите си. След като ти замина за летището Оли дойде и ми разказа всичко. Минали сте все едно през деветте кръга на Ада. Преди години бях като камък! Без чувства, без емоции, не ми пукаше за нищо друго освен за себе си. Всяка вечер ставаш с една, а после си лягаш с друга. Докато не се появи ти. Моето спасение! Дори и да не го показвам трябва да знаеш, че наистина много те обичам, и никога няма да ти се случи нищо! -вгледах се в очите й, които бяха като водопад. Прегърнах я и си легнахме сгушени. Понеже Мел беше изморена от ранното ставане я оставих да поспи, а аз слязох долу при Зейн, Оли и децата, които гледаха някакъв мач,а малките принцеси си играха с кукли. Загледах се в мача и ми хвана окото, затова останах при тях.

Вечерта

Накратко лежахме,гледахме филми и сериали, играхме си много с децата. И накрая решихме да си легнем, но не ми се получи нещо, затова слязох в хола, където заварих Зейн.
- Хей, защо не спиш? - попитах
- Бих те попитал същото! - отвърна той, при което и двамата се засмяхме.
- Всъщност мисля за мен и Оли. Имам чувството, че без нея съм като роза, но без листа.
- Май малкото ми братче пораства! - реших да го подразня, но всъщност той се обърна с лице към мен и ми заяви най -спокойно:
- Ще предложа на Оли! Искам да се оженим!
- Знаех, че имаме телепатия, но чак пък толкова!
- Искаш да ми кажеш, че имаш същото намерение към Мел! -погледна ме с една голяма усмивка.
- Да! Добре как ще го направим обаче?
-Нека бъде на мястото, където започна всичко!
- Значи на морето?
- Да! Ще украсим,ще има малко музика и да!
- Супер!
- Окей!
- След една седмица как звучи?
- Перфектно!

Седмица по - късно

Г.Т Оливия
Зейн и Камерън постоянно не са вкъщи, не ни казват нищо,просто казват, че излизат по работа. Започнах да си съчетавам какви ли не сценарии. И докато си мисля за тях, те пристигнаха с по една панделка за очи в ръцете и невинни усмивки на лицата. С Мел се спогледахме, явно и тя изглежда объркана. С доста бърза крачка достигнаха до нас и ни завързаха очите.

5 часа по - късно

От София до не знам къде да му се невиди. Егати дългото пътуване. Бяхме с 2 коли. Аз и Зейн в едната, а Камерън и Мел в другата. Едва издържах вече. Беше станало вечер и аз умирах от студ, защото моя милост реши да тръгне по рокля😂. Както и да е. Колата най -сетне спря и Зейн ми помогна да изляза и ме поведе нанякъде. Усетих, че приближаваме нещо мокро, а малко по - късно усещам и пясък, затова се обръщам към Зейн:
- Ако искаш да ме убиеш не намери ли някой по - бърз начин.
- Няма да те убивам, а ще те направя моя, но с едно стъпало по -нагоре. - в този момент махнах превръзката и пред мен се разкри гледката на морето,а около мен имаше фенери. Мел се приближи до мен и ме попита:
- Живи ли сме?
- Да! Спокойно!
- От доста време искаме да ви попитаме нещо, затова започваме да говорим. - бях малко стресната, но Мел хвана ръката ми и се усмихна. Първи започна Камерън:
- Мелис, още откакто те видях сърцето ми трепна. Никога нямаше да си представя живота без теб и малката ни принцеса. Осмисляш всеки мой ден. Независимо дали е слънчев или дъждовен аз искам твоето сърце да бие с моето. - умирах от щастие за моята приятелка, но умирах и от студ. Добре, че се бях сушила в Зейн, който беше безумно топъл. На опашката след Камерън се нареди и Зейн, и започна да говори:
- Никога не знаех и не бях чувал значението на думата любов. Благодарение на теб не само я изпитах, но и я усетих. Винаги съм искал дете и то момиче, и ти ме дари с такова. Причиних ти болка и то голяма. Но през всички години, в които ние бяхме разделени не съм спирал да те обичам, дори и за минута, затова.... - двамата с Камерън клекнаха пред нас и ни попитаха в един глас :
- Оливия....... ще се омъжиш ли за мен?
- Мелис......... ще се омъжиш ли за мен? - с Мел стояхме , като ударени от мълния, но рязко се осъзнахме и извикахме:
- Да! Хиляди пъти да!
И тогава се приближиха до нас, сложиха ни пръстените и ни подадоха по едно яке, че на морето не е толкова топло, колкото си представях. Гушнаха ни през кръста и на небето се разля многоцветна заря!

Авторска бележка
Не знам дали разбрахте, но това е първа част на финала на историята! Надявам се да Ви е харесал и като цяло нашата история да Ви е харесала! Имаме някой идеи за други книги, но първо ще си вземем малко почивка след като свършим с тази разбира се!😄

XOXOX❤🌍💋