The Choice

Chapter 6

*Гледна точка на Кейт*

 Обадих се на Хари и той вдигна почти веднага. Дали беше правилно да го каня вкъщи зад гърба на Лиам?

  -Кейтлин? – чу се дрезгавият му глас.

  -Ъм, да, здрасти – опитах да не звуча нормално, но не се получаваше, тъй като бяхм много нервна.

 Все още не съм сигурна каква ще е реакцията на Лиам ако разбере, че е идвал вкъщи. Разбира се, аз ще му кажа, но след като се върне.

  -Има ли нещо? – попита меко. Бе наистина много сладък.

  -Ъм, аз... – спрях за момент и прочистих гърлото си, след което продължих. – Аз, ъм... Искаш ли да дойдеш вкъщи? Разбира се само като приятели. Задължена съм ти за сутринта и мислех да гледаме филм – предложих, но все още заеквах.

  -Звучи страхотно! Кога да дойда? 

  -Сега. Може да дойдеш сега. Къде си?

  -Карам наоколо. До 5 минути съм при теб – каза и затвори телефона.

 Лиам няма да се ядоса. Не много. Бъди спокойна, Кейт.

 Пет минути по-късно, на вратата се почука. Отворих и срещу мен седеше усмихнат Хари и паркираното му на алеята, черно BMW.

  -Защо не звънна? – попитах преди да го пусна да влезе.

 Влизайки, той закачи якето си и събу обувките си.

  -Не знам – засмя се.

 Аз се усмихнах и се насочих към кухнята.

  -Седни на дивана, аз се връщам след минутка – иструктирах го, а той направи точно това, което му казах.

 Мисля, че всичко това ще мине добре. Трябва да спра да се притеснявам.

 Изкарах готовите пуканки от микровълновата и ги изсипах в синя пластмасова купа. Отидох във всекидневната, където ме чакаше Хари и седнах до него на дивана.

  -Той няма нищо против това? – попита изненадващо момчето до мен, докато аз търсех филма, който бях приготвила.

  -Кой и за кое няма против? – отвърнах на въпроса му с въпрос, защото наистина нямах представа за какво ми говори.

  -Лиам. Казала си му, че съм тук, нали? Не искам утре или още днес вечерта да се събудя в болница – засмя се той, но забелязах, че няма грам хумор в гласа му.

 Размърдах се некомфортно на мястото си и отговорих, без да го поглеждам.

  -Не, не знае. Ще му кажа, след като се върне.

  -Да се върне от къде?

  -Ню  Йорк. Там е по работа за 2 месеца – казах.

  -О.

 Следващите два часа прекарахме, гледайки филмът, който бях приготвила. Очевидно на Хари не му бе интересно, тъй като усещах погледа му върху мен през почти цялото време.

 Двамата умирахме от глад, а в хладилника нямаше почти нищо за ядене. Реших да направя бъркани яйца с бекон, тъй като бе единствения ни избор.

  -Вкусни са – похвали ме Хари, след като опита от вечерята, но знаех, че лъже.

  -Така ли? – засмях се, а той само се усмихна.

 Часът бе 23:00. Навън бе доста тъмно, за това предложих на Хари да спи вкъщи. На дивана, разбира се. Знам,  че не му е проблем да се прибере, но ще бъде доста негостоприемно да го изхвърля от тук, тъй като не мисля, че има намерения да се прибира, а на мен ми се спи ужасно много. Първоначално се колебаех доста, но осъзнах, че няма нищо притеснително в това, приятел да спи вкъщи.

 Но каква щеше да е реакцията на Лиам ако го види? Аз щях да се ядосам ако се прибера и видя непознато момиче да лежи на дивана.

 Не, той няма да го види. Лиам го няма за 2 месеца и всичко ще е наред. Ще му кажа след това и ще разговаряме като разумни хора. Всичко ще е наред.

 Хари прие поканата ми с удоволствие, след като се увери, че на следващия ден няма да е в болница, зареди гаджето ми.

 Качих се до горния етаж и взех одеяло и възглавница. Подадох ги на Хари и се качих отново в стаята си.

 Облякох светло лилавата си пижама и се насочих към леглото. Часовникът на нощното ми шкафче показваше 23:30 часа. Не искам утре отново да закъснея, за това си направих аларма за 05:30 часа. Боже, късно е. Нямам представа как ще стана сутринта.

***

 Алармата звънна до ухото ми. С раздразнение осъзнах, че е време да ставам. Изключих алармата си и се насочих към долния етаж. Мислех първо да закусвам и след това да се оправя. Трябва да приготвя и нещо за Хари.

 Хари.

 Съвсем забравих, че той е тук.  Викове се чуваха от долния етаж и съм сигурна, че това не бе гласът на Хари. Това беше гласът на... Лиам? Какво по дяволите?

 Едва не се пребих, слизайки по стълбите.

  -Какво правиш тук? – попитах приятелят ми, който всъщност трябваше да е в Ню Йорк.