The Choice

Chapter 4

*Гледна точка на Кейт*

  -Ето я и спящата красавица – усмихна ми се Лиам, когато слязох по стълбите.

 Отвърнах на усмивка, а той обгърна кръста ми с едната си ръка. С другата сложи малък кичур, паднал върху лицето ми, зад ухото ми, след което ме целуна.

 Отделих се от целувката и седнах на масата.

  -Ухае невероятно – казах, като затворих очите си, вдишвайки дълбоко, опитвайки се да се насладя на аромата.

  -Ако бе спала още, може би щях да изям спагетите сам.

  -Прасе – изплезих му се, а той се засмя.

 Часът бе 2 следобед и аз току – що бях станала. Вярно, спя много, но днес малко повече. 

 Остатъкът от обяда прекарахме в мълчание, като всеки гледаше в своята чиния и мислеше за нещо.

 От две седмици не бях излизала с Хари. Дори не говорихме. Е, освен когато се засечем в училище, най-много да си кажем „Здрасти“. Все още съм му ядосана за целувката, въпреки, че май ми хареса. Боже, Кейт, не говори така - скара ми се подсъзнанието и бе право. Имах си Лиам и не трябваше да се целувам с други момчета. Лиам ме спаси; с Лиам живях единадесет години и все още живеем заедно; Лиам ме обича, аз него също; Лиам отне девствеността ми; Лиам ми е всичко. Той бе единствения, който съм целувала, до сега. Появи се Хари и започна бавно да разваля нещата.

 Вярно, той не бе направил нищо, освен че ме целуна. Но, мамка му... По-скоро се ядосвам на себе си, така и трябва. Аз съм тази, която подведох Хари, защото той си помисли, че също го харесвам. Дори и да е така, аз не бих напуснала Лиам, защото чувствата ми към него са много по-силни и вярвам, че така ще си остане. Не знам защо изобщо мислех толкова за това. Хари ме целуна, не аз него. При това се отдръпнах, дори го ударих. Не бях направила нищо грешно, като изключим, че скрих целувката от Лиам, нали? Просто не ми излизаше от главата. Та аз за пръв път се скарах по-сериозно с Лиам и то зареди момче, което бях срещнала преди няколко дни. Но важното е, че се сдобрихме и всичко е по старо му. Дори и да харесвах Хари, тези чувства винаги ще си останат минимални или дори ще изчезнат. Няма да им позволя да станат по-силни.

 През изминалите 2 седмици, Лиам често повдигаше темата за Хари. Питаше ме дали сме се видели в училище, дали ще излизаме след училище, дали сме се сближили, дали му споделям. Това беше пресилено, ревността му бе пресилена. Има право да ревнува, но трябва да ми вярва. Не бих му изневерила, аз го обичам. Той не иска да мисля дори за Хари, но не смятам, че като ми го напомня всеки ден, ще излезе толкова лесно от главата ми. Беше досадно.