Размисли и страсти

Съзнание

                В разцвета на новото време се появиха и първите човечни души. Всяка малка информация може да бъде спътник на бъдещето. Когато доброто и злото стиснат ръце се появява играта на сенките. Убийците загърбиха своите способи и се приспособиха към бойното поле. Картите са на масата, бъдещето се предопределя от този който може да изиграе правилно коза си. Една пропаганда би превърнала всички бъдещи поколения в новото поколение роби, а една истина може да създаде изящество и красота на ума, които два аспекта никога не бяха седели отгоре на пирамидата.

Ум срещу ум. Интелигентна борба на съзнание в която информацията се биеше със съперника си. Лъжата и Истината размахваха шпаги и печелеха души. Едни падаха от пирамидата право в пропастта с Лъжите, а други използваха малко развитата си интуиция да разберат къде картите са просто блъфове и къде могат да се доверят на ръката.

Стоейки и чакайки да паднат картите на масата, да се спъне лъжливото овчарче и да може да се пренапише историята, като да се добави ерата на „възвръщането на човеците".

Никой не знаеше какво е човек. Сложна тема е това да разнищиш плетеницата от ум, съзнание, сърце, душа и какво ли още не. Всичко влизаше в сложната формула на личността, която все излизаше с къси теории - без някаква конкретност.

Това което се знаеше беше, че човекът е къса клечка. Изгаря от самият себе си и може да се затвори, без да разгърне потенциала на своето съзнание. Обичаме да се вслушваме във всеки един играч на масата. Стар, млад, беден, богат и т.н. , всеки греши. Новото време от човеци имат за задача да покажат на старите, че някой вече истини са всъщност лъжа.

Врагът беше затвореното съзнание, без да разбира, човек вече се бе записал в партията на нищоправенето. Невежеството убива и нищо не подозиращата къса клечка, без да се запали изгаря умира, защото нищото е равно на смърт.

Смъртта със своята коса идва, но когато вижда че човек сам е умрял и създава своето нищо, той се секва, не знае как да постъпи, работата му е заета от съзнанието, което е избрало да се пъхне в ковчега и сам да се затвори.

Броиш дните. Чакаш ли чакаш цветето на времето да отмине и да отлети, махалото си върви, живота си тече. Понеделник – денят на омразата, петък – новото Богоявление на Бог – Нищо. Стоянката в своят дом където бавно чакаш поредното Богоявление. Стъпваш смело към своето празно ново дело, което няма да ти стори нищо. Както и избраният живот. Подушваш плоската от дупки и фалшиви кръпки свобода. Чувстваш се жив, а всъщност си мъртъв. Още от деня в които избра да бъдеш такава личност.

Двоен път. Разделна гара в която пътническият влак избира спрямо гласуване на къде да продължи живота. Изборът е даден на индивида, ако не избере ще се направи неговата реалност, която той не контролира. Избираш да персонифицираш своя контрол или чуждата обстановка. Другите хора, които малко от малко използват вроденото си любопитство и разум, ги използват за да стъпват с пронизително големите си ботуши върху теб, докато ти се смазваш дори сам и ставаш поредната мравка убита. Без плач, няма и мемориал.

Тежко е да се разбере колко изпуска индивида, когато не знае какви са му възможностите. Трудно е да му ги покажеш, ако си закрива очите, ушите и устата едновременно. Все пак говориш с мъртвец.

Лекарство има. Идва под формата на рикошет. Карма или гаден мръсен опит може да те съвземе. Късно ли ще бъде? Нокаут ли ще изпиташ? Може би. Ако имаш смелостта да погълнеш хапчето на истината, да се пренесеш в един транс от депресивна реалност и да осъзнаеш, че трябва да се бориш с убиеца на съзнанието, то ти ще бъдеш велик.

Лудостта е само другата граница на ума ти. Обществото ти казва да не подскачаш до нея, защото ще останеш така завинаги. Истина е. Един път докоснеш ли се до гадната бездна нямаш обратен билет.

Все пак можеш да избереш дали да сториш добро от ситуацията. Да не позволиш на крадеца на истина да възтържествува. Променяйки историята ти, вече променил миналогодишните и така назад.

Какво остава за човечните души? Те са тук. Не ги намираш ли? Кого си нарекъл луд се зачуди? Миротворецът на днешното време, проявил се в една или друга форма. Борейки се с вятърните мелници, с големият конгломерат на властта. Един миш-маш между медия, индустрия, политика и още, които работят заедно за да не видят никой друг освен тях самите горе на пирамидата.

Защо го наричаш луд? Той ли е луд, че иска да спре кръвта, която се лее всяка година? В едни или други страни. Под едни или други форми. Огледално не си ли ти лудия, че смяташ това за нормално?

Помисли за един момент, знам че това може би за теб е загуба на време, но само за миг се постави на мястото на поколенията след теб. Не е трудно да си представиш бъдещето като погледнеш разрушенията на настоящето. Земя, почва, дървета и какво ли още не. Всичко заминава с един замах на хората които грабят, опитвайки се да си играят на Господ, все едно са в една детска игра. Без правила и само с разруха!