Когато се сабудих сестрата ми каза да ям но аз нв можех защото знаех, че Тае най-вероятно не е добее сега. Бях притеснена и юного растроена. Изведнъж видях как пред стаята ми тичат доктори към стаята до мен. Веднага след тва се сетих пе май моя Таехиънг е в деугата стая. И сега? Какви ще правя сега, дали моя Ви е добре? След като се питах тези неща отново заревах без да мога да спра. Не мога да живея без него и не знам какво бих правила без нево. След като се поуспокоих си легнах да спра, но тогава видях доктора да влиза в стаяата ми. Беше със тъжно лице на лицето си и дойде вниамнетлно до леглото ми. И каза:
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
