Доктора влезна в стаята ми и каза:
Доктора - Госпожице Лиса, с нещастие и много мъки ще ви кажа, че го изгубихме...
И аз като чух това започнах да рева неутешимо, не знаех какво да права вече. Доктора седеше и ме гледаше тужно ама и объркано. След това поклати глава и каза:
Доктора - Не говоря за момчето с което сте била, Лиса. Говоря за шофьорът който след като ви удари не успя са спре колата и се преметна през мост. Господин Таехиънг е още в критично състояние, но няма опасност за живота.
След като чух това се попувствах сякаш камак юи падна от сърцето, и запопнах да рева от щастие.
Доктора ми би успокоявашо за да си почина, и лека юу пръст на човека, но аз бях шастлива за първи път ит много време насам.
Изненадах ви нали? Мисля, че се стана екстра. Май тва беше последната малко по такава глава. И да, гледайъе да не ревете много ;)
