И очите ѝ блестяха,
сякаш хиляди звезди бяха
затворени
в тези две луни.
Две очи, бездънни,
вечни като тишината,
искащи, молещи, нещастни
и гневни те гледаха в нощта,
тихо шепнеха несъщестнуващи думи на този,
който не може да ги чуе и тихо те се ронеха по алени бузи…
Две очи, бездънни, вечни
тихо плачеха в нощта,
забравени от тишината,
притаени във вечността.
