Какво правиш? ... Ако я беше ударил ... Какъв човек си ти?
* Наум * -Защо трябва да те познавам, защо страдам за теб, колко пропаднал трябва да си за саво за да се фокусираш само и единствено над своето единственото благо
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Беше утро.Както винаги ставах да училище ...но се въртя само в един кръг ... той ... дори това е прекалено лигаво за мен, дали да не се върнем към същинската част?
Бях на 3.Живота си вървеше с бясна скорост.Единственото нещо за когото мислех е било ,, Дали русалките наистина съществуват ? ,,. Накратко ... бях си съвсем нормална , ако може така да се изразя .Не е нещо трогателно, или нещо, което ще ви накара да, гледате на мен като на просто дете с мечти ... или поредната малка пикла, която ще се обяснява ... <Колко важно е да намерите истинската любов> Защо ли? Защото аз не съм от типичните момичета.Аз съм доста особен човек.Под особен нямам предвид човек, който мрънка и прави интриги.Даже напротив!
Бях малка и ходех на градина.Знам, много добре звучи като начало изречение.Аз никога не съм искала да съм там, аз не съм се радвала да бъда там!Особено след като бях тормозена от ,,единственото,, разлигавено момиченце. Сега като се сетя,че съм била много по-нормална от нея се чудя ,да се смея ли,да плача ли ! Ама не съм и аз виновната, просто майка й е прекалено изискана да си оправя веждите - вместо да се занимава с дъщеря си.Каквато е майката-такава е и дъщеря / казал там някакъв си човек, който така и не го пише в нито един учебник, ... ами не знам ... трябва ли? /
Винаги след поредния ни скандал сядах на една от пейките в двора и си плачех вътрешно.Ей така, просто не искам да тревожа никой. Е, за моя голяма жалост този път пейка не е била изсъхнала от боята и трябваше да получавам подигравателни погледи по мен цял ден. Но това си има и добра страна. Имах един истински приятел.
Не вярвах в истинските приятели ... до този момент, в който не зърнах с това хлапе. Русата му косичка, сладката му усмивка и дълбоките му очи. Помня как скачахме в локвите и се цапахме без да ни пука, че майките ни трябва да чистят след нас.Детска му работа.Дори леличките дето ,, си вършеха работа ,, не може да ни разберат.Чиста телепатия.
Когато идваше време за следобедна дрямка, ние просто драскахме по леглото,без изобщо никой да не повиши тон или прочие.Истински рай за две палави хлапета.В него харесвах това,че ме разбира.Сякаш бяхме като две прави линии,толкова еднакви.В дните в които се карахме ми се искаше да го хвана за ръката,да го прегърна и да не го пускам никога.Не ме разбирайте погрешно.Не бях влюбена...просто...дори само мириса на това момче ме караше да летя из облаците. Толкова безгрижни бяхме, чисти сродни души, естествено бях ревнива по негов адрес,но това не винаги означаваше скандал.
Ходехме в една и съща школа по танци,а аз.. както всеки ,,нормален,, човек гледах само неговите стъпки.
••••••••••••••6 years later•••••••••••••
Преместихме се в друг град,естествено мен никой не ме беше питал за това,но някак си свикнах с факта,че вече нямам най-добър приятел.Единственият човек,който ми споделяше за него беше прабаба ми,и не...тя не дойде с нас.Като чух думите,,Той каза,че някой ден ще те вземе обратно и няма да ти даде да си тръгваш повече,, ме накараха да се почувствам някак си....обичана?
Но не за дълго.След точно 2 години се видяхме само заради рождения ми ден,след това всичко беше същото.Не се виждахме,нито му имах номера,дори не знам как издържах без да чуя гласа му...мисълта ми бе прекъсната от майка ми...но не очаквах, че това,което ще ви сподели ще остави такъв белег върху психиката ми.
Майка му бе починала.След което и баба му.Той остана сам,единственият човек до него бе сестра му,за бащата да не говорим изобщо...тя го взела с него извън страната.Аз бях като парализирана.Животът ми се срина пред очите.
