❃.✮:▹σηє ѕнσтѕ◃:✮.❃

тнє ρυɾρℓє-ριηк ѕку |∂σʝαє|

Дойонг се разхождаше из парка с приятеля си Джехьон, към който изпитваше чувства вече две години.

Двамата вървяха в приятна тишина, а Дойонг си спомняше началото на запознанството им.

☆Ретроспекция☆

Дойонг хьонг, побързай! Ще закъснееш за час! - крещеше Хечан по телефона. Оставаха 2 минути до началото на часа, а по-голямото момче все още го нямаше.

Идвам, Хечани. - каза Дойонг и затвори на приятеля си. Секунди по-късно се блъсна в нечие тяло и падна звучно на земята. - Ох...

Боже, извинявай! Не гледах къде вървях! - момче с черна коса го погледна разтревожено и подаде ръката си за да му помогне да стане.

Няма проблем, спокойно. И аз не гледах къде вървя. - засмя се Дойонг и хвана ръката му, изправяйки се.

Съжалявам отново, трябваше да съм по-внимателен. - поклони се момчето.

Спокойно, де. Впрочем, нов ли си? Не съм те виждал наоколо до сега. - огледа го Ким.

Чонг Джехьон, приятно ми е. - чернокосия подаде отново ръката си. - Днес е първия ми ден тук.

Ким Дойонг. - прие ръката му и се здрависаха. - В коя стая си, ще ти помогна.

306, но не мога да я открия. - огледа се Джехьон.

О, чудесно! В моя клас си, последвай ме.

☆Край на ретроспекцията☆

За какво мислиш, Дойонги? - Джехьон хвана ръката му, при което и двамата спряха на едно място.

Спомних си деня на запознанството ни. Буквално си паднах по теб. - засмя се Дойонг, а след него и Джехьон.

Е, кой не би си паднал по мен. - изхили се по-малкия, а хьонга му го цапна по рамото. - Ей!

Идиотче. - изплези му се Ким и седна на тревата на футболното игрище. Джехьон последва примера му и двамата се загледаха в небето.

Дойонг отново се отнесе и започна да си мисли за деня, в който се влюби в момчето до него.

☆Ретроспекция☆

Беше началото на Август, и двете момчета се намираха в стаята на Джехьон.