ЅᎾ ℱᎯℛ ᎯᏇᎯᎽ....

( една седмици по - рано )

  Поредният дъждовен , но топъл ден . Нормално все пак беше началото на  есента . Небето бе покрито с черни облаци , от които се сипеха безброй ситни капки дъжд . Имаше още 20 минути до свършването на лекцията в аудиторията по човешки ресурси и най - сетне Джимин , който сега гледаше удрящите се капки в прозореца и Юнги , които беше отекчен до смърт от преподаването на професорката , щяха да могат да се приберат заедно , както всеки ден и да отидат в къщата на другия за да учат . Или поне Чим да учи докато прителят му се е излегнал на дивана и спи .
Най - после лекцията свърши и двете момчета се отправиха към изхода на сградата .

- Оф..... забравих си чадъра - каза леко раздразнено Джимин слагайки качулката на черното си худи и тръгна да излиза от кампуса , като ситните капки започнаха да мокрят русокосото момче . За огромно учудване и на двамата студенти Юнги носеше голям черен чадър , които държеше над главата си и тази на приятеля си , приближавайки се по - близко до него за да не се мокрят .

- Благодаря хюнг - усмихна се топло и подходи шегувито към по - големия - Не мога да повярвам , че за пръв път ти Мин Юнги си се сетил за нещо и не трябва да ти спасявам задника от намокряне - засмя се Чим , но другото момче не го прие така весело .

- Щом умееш да спасяваш така добре задници от намокряне направи същото и с твоя . - каза раздразнено превъртайки очи и дръпна чадъра към себе си . Мразеше когато Джимин го подценяваше .

- Хюнг не се цупи де , шегувах се - каза със сладко гласче по - малкия , но не получи никакъв отговор - Сега няма и да ми говориш ли ? - мълчание - Добре тогава щом така искаш да играем . - имаха още около 15 минути ходене пеша докато стигнат до дома на русокосия , които вече беше мокър до кости , но нямаше да остави нещата така . След малко видя една голяма локва , усмихна се палаво и точно , когато приятеля му мина покрай нея скочи и опръска по - голямото момче , което се изненада и ядоса . За разлика от Чим , които се смееше и започна да бяга .

- Джиминши ах ти малък... - Юнги започна да го гони и не след дълго стигнаха пред къщата на Джимин и родителите му . Той по - най бързия начин отключи вратата побягвайки към стаята си последван от ядосания Юнги , които най - после го хвана , бутна го на леглото качвайки се върху него и започна да го гъделичка . Сладкия звънлив смях на по - малкия се разнесе из цялата къща успявайки да накара чернокосото момче да се усмихне . След многократните молби на Джимин към Юнги да спре да го гъделичка , защото ще пукне от смях по - големия спря и се вгледа в очите му . Не можеше да прецени дали момчето под него се бе изчервило от факта , че се гледаха в очите от 5 минути без да казват нищо и да отделят поглед един от друг или ,  защото още беше върху него ? Чернокосия разкара бързо от мислите си и двете твърдения и си каза , че е защото бяха тичали и все пак го гъделичкаше без да спира .

- Парк Джимиин ! Какво е всичко това - ядосания глас на госпожа Парк се разнесе изцялата къща . Беше побесняла , когато видя калните , мокри стъпки , хвърления чадър в средата на хола и мокрите раници на студентите метнати по стълбите . Майката вървеше ядосано към стаята на сина си , Юнги слезе от него , но когато тя влезе в стаята Джимин още лежеше зачервен на леглото . 43 годишната жена не знаеше как да реагира .

- М-мама не е т

- Не искам да слушам - отсече ядосано и в същото време с равен тон - Поне цени труда ми , изгърбвам се да ви чистя и готвя , а ти така ли ми се отблагодаряваш ?! Искам веднага да се оправите и да изчистиш бъркотията която направи , а за другото - погледна Юнги от глава до пети с леко присвити очи - ще го коментираме довечера с баща ти - жената излезе от стаята и бързо отиде в спалнята си от където се чуваше и звъненето на телефон и .

Джимин все още седеше на леглото и гледаше в краката си , не искаше да ядосва майка си и да омалуважава труда и , но му стана и гадно от начина по който му се бе развикала . Рязката промяна в настроението му не остана незабелязана от Юнги . Той седна до него като го прегърна и леко погали гърба му .

- Спокойно Чими всичко ще е наред , сега нека се преоблечем и почистим - каза мило и с усмивка , а в отговор получи кимане и също такава хубава усмивка . Джимин взе два анцуга и тениски от гърдероба си , като подаде едините на по - големия , койти ги взе , свали мокрите си дрехи и обувки и започна са се облича , но докато го правеше забеляза погледа на русокосия , който се бе втренчил в него .

- Ъ Джимин добре ли си ? Гледай да не глътнеш някоя муха с тази отворена уста - подсмихна се .
По - малкото момче не каза нищо , само извърна поглед на другата страна и се облече бързо , но това което не забеляза , е че и Юнги го гледаше по същия начин по който го гледаше и Джимин преди малко .

....

След като двете момчета вече бяха изчистили бъркотията , която бяха направили отново се върнаха в стаята на русокосия .

- Е какво ще правим сега ? - попита по - големия излягайки се на леглото на най - добрия си приятел .

- Искаш ли да гледаме някой филм ?

- Става .

- Добре ти избери филма , аз отивам долу за храна и напитки .

******

Здравейте , това е първата ми книга надявам се да ви хареса и благодаря на хората , които я четат :) Искам да предупредя , че първите няколко глави от нея ще са ретроспекция и след тях вече ще започна със самата история . Приятно четене !