Why?

Първа глава

-А, да. Мама и татко няма да ги има за уикенда, предполагам знаеш. Ще направя купон, в къщата ни. Слез и ти, ще се развеселиш малко. - каза Зейн, докато беше още в стаята ми.

-Не, Зейн. Тук ми е добре. Знаеш, че не излизам много. - Поклатих глава.

-Само тази вечер. Трябва да забравиш за миналото. Мина почти една година. - Усмихна ми се меко.

Съвсем бях забравила, че беше изминала една година. Една година, откакто представата ми за живот се бе променила. Може би брат ми беше прав. Защо пък не? Само една вечер.

-Добре, ще сляза за малко. -Усмихнах се широко, докато гледах как Зейн излиза от стаята ми.

Имало е многократно купони тук, но никога не съм излизала от стаята си. След малко чух, че вече пристигат хора. Отворих гардероба си и избрах къси, дънкови панталонки и едно черно потниче, с щампа. Изправих косата си, сложих малко грим и застанах пред огледалото. Не съм забравила как да се гримирам, казах си наум, смеейки се леко. Обух едни черни кецове Vans и се запътих към долния етаж.

Вече бяха наидвали доста хора, затова се опитах да намеря брат ми или някой познат, въпреки че нямах това желание. Забелязах брат ми, в кухнята, да си говори с някаква групичка момчета и се приближих към тях.

-Хей. - Застанах до Зейн.

- Такава я обичам моята сестра - спортно облечена с грим и права коса. - Усмихна се.

-Не преувеличавай. - Ударих го леко по рамото, усещайки, че едно от момчетата ме зяпа.

-Това е моята сестра. - Зейн погледна към мен. - Казва се Зоуи.

-Аз съм Травис. - Усмихна се момчето, срещу мен.

Отвърнах на усмивката, гледайки към флеша му. Той беше целият покрит с татуси. Имаше на ухото, на врата, на ръцете. Косата му беше тъмна и нямаше как да не забележа, че имаше сладка усмивка. Беше облечен с черна тениска, черни дънки и черни кецове Vans.

-Приятно ми е, аз съм Джъстин. - Момчето, което ме гледаше. Имаше по-малко татуси от Травис, лицето му беше перфектно изваяно, със среден ръст, светло кафява коса, вдигната нагоре. Усмихвах му се, за да не съм груба.

-Ъмм.. Аз ще си взема нещо за пиене. - Прекъснах разговора на Зейн и Травис.

Зейн кимна и се запътих към бирата. Взех си едно кенче, наблюдавайки някакво момче, което също беше с татуси и отпих. Изглежда момчетата с татуси ме привличат все повече и повече. Но какво говоря?! Аз не се занимавам с никой и не се обвързвам, няма смисъл. Отпивайки поредната глътка се озовах в коридора, тръгнала към горния етаж. Не беше кой знае колко претъпкано и бързо отидох до верандата. Отворих вратата и излязох. Настръхнах от прохладния вятър, но стигнах до парапета и се загледах в някаква група на задния двор, в която всички се смееха доста силно. Там беше Зейн, Травис, Джъстин, още няколко момчета с татуировки, обърнали се с гръб и три момичета. Личи си, че се продават много лесно, не че ме интересува. Още от първите 30 минути започна да ми писва. Курви, пияни хора и такива, които ще се напият. Телефона ми извибрира. Беше брат ми.